Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Джони отиде до нея и я прегърна.

— Съжалявам, бебче. Толкова много значиш за мен. Съжалявам.

— Забрави. — Тя го целуна, след това се изправи и отиде до прозореца, за да погледне към езерото. — И така, какво ще правим сега? Не трябва да се показваш. Не можем ли да заминем утре… Не можем ли да се махнем?

— Още не, въпреки че е по-безопасно, както си го уредила, бебче, също е и много по-сложно.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако заминем утре, Ед ще започне да задава въпроси. Ще говори със Салвадоре и той ще разбере, че си излъгала Тони. Тогава ще започне преследване, но не само аз ще съм целта, а и ти. Ще трябва да изчакаме още най-малко четири дни.

Тя отчаяно вдигна ръце.

— Да чакам… Та аз само това правя… Непрекъснато чакам!

В този момент чуха шума от приближаващия се камион и тя се върна в кухнята.

Масино преглеждаше седмичния отчет от залаганията, който Анди му беше дал, когато се обади Тони от Литъл Крийк.

Масино погледна към Анди.

— Тони е. Вдигни деривата и записвай, каквото казва!

След това излая на Тони:

— Откри ли го?

— Не, мистър Джо. Закъснял съм с около шест часа. Бил е тук, но си е заминал. Мацката твърди, че се е отправил към Маями, за да наеме лодка за Хавана.

— Хавана ли? — изкрещя Масино.

— Аха.

— Добре, продължавай. Продължавай! Разкажи ми подробностите!

Тони му разказа всичко, което бе научил. Внимаваше да не дава подробности около посещението си при Фрида. Обясни, че тя му е описала Джони, спомената е за медальона, казала е, че се е крил при тях три нощи и си е заминал, като е носел тежък куфар.

— Така че какво искаш да направя, мистър Джо?

Мисълта на Масино препускаше.

— Пак ще ти се обадя. Не мърдай от там. — И като записа телефона на Салвадоре, затвори.

— Ако е отишъл в Хавана, спукана ни е работата! — изкрещя, святкайки с очи към Анди. — И е носел парите!

— Така твърди тя — възрази Анди спокойно.

Масино се гипсира.

— Това какво означава?

— Мисля, че трябва да проверим тази история, мистър Джо — продължи Анди. — Прав си, че ако тръгне към Хавана и Луиджи не го е пипнал, преди да напусне Маями, ще се простим и с него, и с парите, но това може да е блъф. Тони има бръмбари в главата си. Хваща се на всяка история, с която някоя жена го баламосва. Нека първо проверим жената.

Масино помисли върху това, после кимна.

— Ще говоря с Луиджи. Имаш ли номера му?

— Ще го открия. — Анди отиде в офиса си и се върна след няколко минути. — На телефона е.

Масино грабна слушалката.

— Луиджи? Как си? Отдавна не сме се виждали. Какво? Даа… Наистина голяма кражба. Да. Слушай. Трябва ми помощта ти. Онази жена… — Той погледна към Анди, който му подсказа: „Фрида Скот, Литъл Крийк“ — Да… Фрида Скот, живее в Литъл Крийк. Салвадоре знае всичко за нея. Тя твърди, че Бианда си е отишъл рано тази сутрин, като се е отправил към Маями и след това — към Хавана. Може и да лъже. Искам да пратиш някого там да поговори с нея и като казвам да поговори, това значи да я поразтърси здравата. Искам да я изстискат до сухо! Не я оставяйте, докато не се уверите, че казва истината… Схвана ли? Ако трябва да я пречукате, пречукайте я. Ще направиш ли това за мен, Луиджи?

— Разбира се, Джо. — Гласът на Луиджи звучеше сърдечно. — Имам тук двама-трима нехранимайковци, които ще изпитат истинско удоволствие от такава работа, но ще трябва да се плати. Какво ще речеш за хилядарка — гарантирани резултати?

— Хайде, Луиджи, ти си ми приятел. Няма да ме ограбваш, нали?

— Не повече, отколкото ти мене, Джо. Хилядарка и гаранция.

— Ами ако тя казва истината?

— Е, в такъв случай ще го знаеш, нали?

Масино изпсува.

— Добре. Само задвижи нещата! — и затвори.

От другия край на жицата Луиджи тръсна пепелта от пурата си и се ухили доволно. Нищо не обичаше повече от лесните пари, а от тези пари по-лесни не можеше да има. Беше 21.15. Не можеше и дума да става за привързване в тази работа. Освен това трябваше да следи за ресторанта. Обади се на Салвадоре и му нареди да изпрати Тони обратно в Крайбрежния бар.

Когато Тони влезе в офиса на Луиджи, двама мъже подпираха стената, докато Луиджи, седнал зад бюрото, захапал пура между зъбите, проверяваше, сметките на ресторанта.

Двамата мъже стреснаха Тони. Имаше навик с бандити, но тези двамата му се сториха като избягали от зоологическа градина. По-едрият имаше обезобразено лице на боксьор, беше масивно сложен, с усмивка на кретен, с малки светещи очи и без уши. Сигурно му ги бяха отхапали при някоя разправия в миналото, реши Тони. Другият беше по-млад, слаб, рус, с безизразни очи, тънки устни и отнесеното изражение на надрусан.