Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

— Влизай — покани го Луиджи. — Големият е Бърни. Другият — Клайв. Ще отидат да си поговорят с твоята мацка. На мистър Джо му е хрумнала идеята, че тя лъже, така че изпращам момчетата да поизтърсят боклука от нея. — Луиджи погледна Тони и се ухили. — Как беше в кревата?

— Добре, мистър Луиджи.

— Хубаво. Късметлия си. От нея няма да остане много, след като тези двамата я обработят. Само че умната! Кога е най-подходящото време за посещение?

— Мъжът й излиза в пет и тридесет сутринта. След това е сама — отвърна Тони неспокойно.

Луиджи погледна към двамата мъже, опрени на стената.

— Да речем, че отидете там към шест? Не се тревожете, че ще й прекъснете удоволствието от кафето. Мистър Джо е нетърпелив за новини. И не се безпокойте за нея. Езерото е голямо.

Двамата кимнаха и излязоха, като оставиха Тони да стърчи неспокоен и вторачен в Луиджи. Даже главорез като него трудно приемаше мисълта, че мацка като Фрида ще попадне в ръцете на тези две горили.

— О’кей, Тони — заключи Луиджи. — Иди да се позабавляваш. В това място нищо не липсва. Ако искаш момиче, обади се на бармана. Той ще те уреди. Забавлявай се.

Тони отиде в бара и се напи.

Шумът от потеглящия камион събуди Джони. Погледна през прозореца. Над езерото се стелеше лека мъгла, но той видя червения кръг на слънцето да се подава иззад боровете. Погледна часовника си. Беше пет и половина. Посегна за цигара и чу как камионът се измъква на заден ход изпод навеса, а после с ръмжене поема нагоре по черния път.

Вечерта беше минала в гледане на телевизия. Паят с гълъбово месо на Фрида има голям успех. Скот го беше поздравил за стрелбата му. Джони беше спал лошо, като постоянно се будеше, задрямваше и пак се събуждаше. Сега, с цигара в уста, започна да преценява положението си.

Ако Масино бе повярвал на историята на Фрида, напрежението щеше да спадне. Но дали бе повярвал? Той (Джони) трябваше да остане скрит най-малко още четири дни, след което трябваше да се добере до телефон и да се обади на Сами. Не би посмял да се покаже отново в Литъл Крийк. Къде другаде имаше телефон? Трябваше да попита Фрида за това. Ако Сами му потвърдеше, че температурата е спаднала, те с Фрида щяха да отидат в Ийст Сити, щяха да си опитат късмета да приберат парите, а после да се ометат от града. Ако Масино беше сигурен, че той е в Хавана, не виждаше опасност в това отново да поеме на юг. Проблеми! Първо, да се добере до телефон и, второ — да намери кола. Не можеше вече и дума да става Фрида да наеме кола в Литъл Крийк. Може би щеше да се наложи да отидат пеша до Ню Саймара… В тая жега!

Той отметна чаршафа и стана. Чашка кафе щеше да му дойде добре с цигарата.

— Джони?

Фрида се появи от спалнята си. Русата й коса беше разчорлена, но за Джони, все още ухаеща на сън, тя беше прекрасна.

— Ще направя кафе, бебче. Искаш ли и ти?

— Хммм.

Тя влезе в банята.

Докато слагаше кафето в една тенджерка, Джони мислеше за нея. Уличница! И какво от това? Много жени бяха уличници — продаваха телата си не за пари, а за подаръци, бижута, кожи… или за каквото там им се искаше. Тя беше неговата жена, каза си. Кой го е грижа за нечие минало, когато има любов — а Джони знаеше, че я обича. Той не беше кой знае какво, но ще бъде! Сто осемдесет и шест хиляди долара правят нещо от всеки мъж!

Усещаше, че ще бъде горещо, и с ужас си помисли, че отсега нататък няма да има нито плуване, нито ловене на риба. Не трябваше да се показва навън.

Наля от горещото кафе в една чаша и когато се канеше да налее и втората, чу да приближава кола.

С бързо движение отмести втората чаша, после се спусна към стаята си, грабна пистолета, оправи леглото, след това се втурна в стаята на Скот, чийто прозорец гледаше към кея.

Видя прашен линкълн да спира до самия кей, а от него да изскачат двама мъже: единият едър, подобен на горила, а другият дребен, с бледо лице и изцъклени очи. И двамата носеха черни костюми, бели ризи и бели вратовръзки. Те поспряха да се огледат, след това бавно поеха по кея, докато Джони бързо изскочи в коридора.

Фрида беше все още с късата си нощница и се показа на вратата на банята.

— Има неприятности — рече предпазливо Джони. — Но не се тревожи. Аз ще се погрижа.

— Не! Скрий се! — прошепна Фрида трескаво. — Аз ще се погрижа! Влез в стенния шкаф и се скрий!

Тя го хвана за ръката и го забута. Той за момент се поколеба, но когато на вратата се почука, се пъхна в шкафа и придърпа вратичките.

Фрида изтича в спалнята си, грабна пенюара и го навлече, докато тропането по вратата продължаваше.