Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

След това се извърна и с подигравателна усмивчица в ярките сини очи попита:

— Доволен ли си?

Тони се ухили. Сега беше напълно успокоен.

— Разбира се. Хайде да изпием онова питие.

Тя го отведе отново във всекидневната.

— Съжалявам, но има само кола. Не можем да си позволим алкохол.

Тони изпъшка, но може би така беше по-добре. Знаеше, че вече е доста зареден.

— Добре. — Той седна и се зазяпа в нея, докато тя отиваше към кухнята. Върна се с колата и му я подаде.

Той похотливо я изгледа, отпи, после отново впи поглед в нея.

— Какво парче си!

— И Джони все това казваше.

— Твоят доведен брат?

Тя се засмя и седна на разстояние от него.

— Никога не съм имала брат… нито половин, нито цял. — И му намигна. — Между нас да си остане, но едно момиче трябва да бъде почтено в този ужасен край. Джони беше скитник, когото мъжът ми бе прибрал, но беше добър в леглото.

Тони наостри уши.

— И какво стана с него?

Тя сви рамене.

— Само кораби в нощта.

— Какво, по дяволите, значи това?

— Той остана тук три нощи. Замина си рано тази сутрин. Беше добро момче… но малко смахнат. — Тя го погледна. — Беше суеверен. Ти суеверен ли си?

— Аз ли? Не.

— Вечно приказваше за някакъв медальон на свети Христофор, който загубил. Това май не му даваше мира.

Джони! Тони се наведе напред.

— И къде каза, че отишъл?

— В Маями. Имаше пари. Каза, че ще наеме лодка и ще замине за Хавана. А защо ли някому е притрябвало да отива там?

— Имаше ли багаж със себе си?

— Голям куфар. Беше тежък: даже той виждаше зор с него. — Тя наклони глава на една страна. — Защо такъв интерес?

Тони седеше неподвижно и мислеше. Това беше важна информация. Знаеше, че трябва бързо да се върне и да се обади на Луиджи. Трябваше да пипнат този кучи син в Маями, преди да е наел лодката. След това погледна към Фрида. Може би един час нямаше да е от кой знае какво значение.

Той стана.

— Хайде да проверим с теб дали някое от тия легла е меко — предложи.

Тя се засмя.

— Затова си дошъл тук, нали?

Като дишаше учестено, той разкопча ремъците на кобура и я последва в спалнята й.

Седнал в сянката, като проклинаше комарите, които непрестанно свиреха около него, Джони видя Тони да излиза на палубата и да влиза в моторницата си. Погледна часовника на ръката си. Тони беше стоял вътре един час. Не беше нужно да напряга въображението си, за да разбере какво са правили онези двамата. Изпитваше студена неприязън към нея. Как можеше да му казва, че го обича?

Почака, докато моторницата на Тони се скри от погледа му, след това бързо прекоси кея и влезе във всекидневната.

Чу, че е в кухнята. Застана на вратата и я видя да бърка тесто. В тенджера тихо вряха гълъбовите гърди.

— Всичко е наред — рече тя, като го видя на вратата, и бързо му предаде какво бе казала на Тони. — Преметнах го. Знам, че ми повярва.

Джони пое дълбоко дъх. Ако сега Тони успееше да убеди и Масино в тази история, атмосферата щеше да се охлади. Масино ще знае, че стигне ли веднъж Джони до Хавана, става недосегаем за него.

— Казах му, че носиш със себе си тежък куфар — продължи Фрида. Тя замълча, докато разточваше тестото. — Хитро, нали, Джони?

Но въпреки това, което беше направила за него, въпреки находчивостта й Джони не преставаше да мисли за онзи час, който беше прекарала насаме с Тони.

— Хареса ли ти компанията му? — попита той с горчивина.

Тя го погледна, очите й внезапно се втвърдиха.

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?… И никаква благодарност?

Той пристъпваше нервно.

— Попитах те… Хареса ли ти неговата компания? Начука те, нали?

Тя започна да разстила във формата за пай тестото. Той стоеше и чакаше. Гледаше я как изсипва съдържанието на тенджерата във формата.

— Нали?

— Точно така.

Поиска му се да я удари, но сдържа подтика си.

— Ти си само една курва, нали така?

Тя покри съда с тесто, след това го пъхна във фурната.

— Нали така?

— Да, така е. — Обърна се и застана лице в лице с него. — Преди да се омъжа за Ед, бях много, много търсено момиче на повикване. Той знаеше това, сега и ти го знаеш. — Без повече да го погледне, изми ръцете си под крана, избърса ги и като мина покрай него, отиде във всекидневната. Той се поколеба, после я последва, като се чувстваше засрамен и победен.

— Съжалявам — рече. — Благодаря ти за това, което направи за мен. Забрави какво казах.

Тя седна.

— Този мъж не означава за мен повече от десетките други мъже, които си плащаха за това. — Погледна го право в очите. — Докато той се освобождаваше от мръсната си похот, мислех за теб. Ти си единственият, Джони, когото някога съм обичала. — Тя сви рамене. — Не виждаш ли, ако въобще можеш да освободиш ума си от глупавата ревност, че трябваше да го направя? Трябваше да го доведа тук, за да го убедя, че си заминал, и да повярва, че си се отправил към Хавана. Ако се бях дръпнала, нямаше да ми повярва. Не разбираш ли това? Сега си в безопасност.