Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

— Да, ако обичаш, и благодаря — отвърна Тони прегракнало. — Мисля, че бих могъл да хапна нещо.

Салвадоре обгърна с дебелата си ръка раменете на Тони.

— Ела. — Заведе го в кухнята. — В моя дом винаги има хубава храна.

Час по-късно Тони влезе в малката рибарска лодка на Салвадоре, като непохватно държеше въдицата и бинокъла. Салвадоре беше го натъкмил с тъмносиня риза, дънки „Ливайс“ и платнена шапка с козирка. Показа му как да запали мотора.

— Закрепи въдицата ето тук — посъветва го той, като посочи една скоба отстрани на лодката. — Не отивай много близо до жилището. Ако някой се приближи до теб… Тук има много рибари… Кажи му, че си мой приятел. Няма да ти досажда.

Тони насочи моторницата към средата на езерото, след това изключи мотора. Видя в далечината лодката жилище. Закрепи въдицата на мястото й, след това фокусира бинокъла. Жилището сякаш връхлетя отгоре му, когато погледна. Разгледа олющената боя, дупките по палубата и ръждата по перилата. Не се виждаше никой. Настани се удобно и започна да наблюдава.

Предишната вечер, малко преди Скот да си легне, Джони бе поискал от него разрешение да вземе дванадесеткалибровата ловна пушка.

— Помислих си, че мога да се поразходя из гората и да донеса нещо за вечеря.

— Разбира се — отвърна Скот. — Добра идея. Вече нямам никакво време за лов. Може да попаднеш на водна кокошка или гълъб.

Така че на следващата сутрин, след като поплува, Джони взе пушката, напълни джоба си с патрони и каза на Фрида, че ще се върне за обяд.

— Внимавай да не се загубиш — предупреди го Фрида. — Не се отклонявай от пътеката и не отивай много далече.

Прекара цялата сутрин в джунглата и му беше много приятно. Застреля четири гълъба и две диви патици и се почувства като голям герой, когато влезе в кухнята, където Фрида приготвяше бифтек.

— Тъкмо мъж на място за една къща — рече тя, когато видя птиците. — Искаш ли следобеда да бъдеш полезен? Помолих Ед да оправи четири рафта на етажерката — веднъж, два, двадесет пъти. Дървото е съвсем изпочупено. Какво ще кажеш?

— Разбира се — отговори Джони. — Ще ги оправя.

Обядваха, легнаха си заедно, а към три часа Фрида каза, че ще отскочи до селото, за да провери за пощата и да вземе вестник.

— Аз ще поправя рафтовете.

Тъй като Джони прекара следващите два часа в кухнята, Тони, който изнемогваше от горещина на слънцето, не можа да го зърне, но видя Фрида, когато излезе на палубата, влезе в моторната лодка и се насочи към него.

Тони бързо скри бинокъла и измъкна въдицата от скобата.

Лодката на Фрида мина на стотина фута от него и той разбра, че тя го наблюдава. Държеше главата си наведена и метна въдицата с движение, за което се надяваше, че е професионално.

Ама че мацка! — помисли си той. — Божичко! Де да му паднеше такова парче!

Ако Джони наистина се беше укрил тук, разсъждаваше Тони, хич не му беше лошо. Но дали беше Джони? Отново погледна към лодката с бинокъла, но не забеляза признаци на живот. По дяволите! Беше на път да се опече жив под това проклето слънце и осъзна, че по езерото няма никакви рибари. Може би щеше да е по-добре да се върне. Можеше да привлече вниманието, като седи така в моторницата. Отново насочи бинокъла към лодката жилище, след това, като не забеляза пак нищо, прибра въдицата и реши да се върне. Ще дойде по-късно, когато слънцето нямаше да е толкова жарко.

Непривикнал на слънце, той вече беше болезнено изгорял. Отиде до мотора на лодката, хвана ръчката и дръпна. Последваха пръски и нищо друго. Като псуваше, той дръпна отново. Пак никакъв резултат.

Беше впил поглед в мотора и го проклинаше. Още четири пъти дръпна ръчката, пот шуртеше от него, но моторът не искаше да запали. Приседна на ръба на лодката с риза, напоена с пот.

Салвадоре го беше уверил, че няма да има неприятности с мотора. Трябвало само да се дръпне ръчката. А сега тази проклетия не искаше да запали! Можеше тук жив да изгори!

Луд беше, дето реши да използва лодката! Нищо не разбираше от лодки и мотори за лодки. Дори не можеше да плува! Гледаше с копнеж към прохладната вода около себе си.

Ремъците на кобура се врязваха в кожата му. Носеше го под ризата. Пъхна ръка под нея, разкопча ги и го свали, като сложи пистолета до въдицата.

Какво да прави, по дяволите?

Върна се при мотора и с все сила дръпна ръчката. Моторът кихна и замлъкна.

Тогава чу бумтенето на приближаваща моторница. Погледна и видя Фрида, която се връщаше от Литъл Крийк. Махна й, тя спря мотора и като насочваше лодката, се приближи, носена от течението, към него.