Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Моро запали пура, без да бърза, и изгледа замислено Тони.

— Чувал съм за теб: добър стрелец си.

Тони кимна.

— Как е Джо?

— Добре е.

— Голяма кражба. — Моро се изхили. — Обзалагам се, че е побеснял.

Тони нищо не отвърна.

— Получихме това сведение — продължи Моро. — Получихме и около стотина други, но това изглежда добро. Пратил съм всичките си хора да проверяват другите сигнали, така че се надявам ти да отидеш до Литъл Крийк да хвърлиш едно око. Може и да не се потвърди, затова не искам да отклонявам моите момчета от работата, която вършат. Хвърляш поглед и ако сме на прав път, ми се обаждаш, а ние отиваме там и го пипваме.

Тони усети ледени тръпки да полазват по гърба му.

— Няма ли да пратите някого с мен?

Моро се вторачи в него.

— Казах ти… Момчетата са заети. — Той изтръска пурата си в голям сребърен пепелник на бюрото. — Ти си най-добрият стрелец на Масино, нали?

— Аха.

— Отлично. Можеш да се справиш с това. — Натисна някакво копче на бюрото и след около минута вратата се отвори и влезе млад дългокос италианец. — Заведи този момък в Литъл Крийк, Лео, покажи му това-онова. Запознай го със Салвадоре. Поздрави от мен стария ястреб.

Младият мъж огледа Тони, след това рязко обърна глава към вратата. Тони го последва в коридора, като вече го мразеше: вероятно беше педи, много мършав, с бледо лице, блестящи очи, можеше и да е наркоман.

Мълчаливо излязоха от сградата през задния изход и се насочиха към очукан линкълн. Лео се мушна зад волана, а Тони седна на мястото до него.

Лео се обърна и се втренчи в Тони.

— Чувал съм за теб… Стрелец си. — Той се ухили, като показа хубави бели зъби. — По-добре ти, отколкото аз.

— Мърдай — изръмжа Тони. — И не дрънкай.

— А, и грубиян, значи? — Лео се засмя. — Гледаш ли телевизия?

— Мърдай!

Лео отвори жабката на колата и пусна мощен бинокъл в скута на Тони.

— Това е за теб.

След тридесет минути спряха пред магазина на Салвадоре Бруно.

— Тук ще ти кажа сбогом — рече Лео. — Приятни забавления. Ако е той, обади ни се. О’кей?

Беше вече единадесет и четиридесет и пет. На брега имаше известно оживление. Когато Тони излезе от колата, усети, че хората го гледат с любопитство. Той преметна ремъка на бинокъла през рамо и влезе в магазина, а Лео потегли обратно.

Салвадоре беше зает с клиентите си. Когато видя Тони, викна нещо и се появи дебелата му жена да го замести.

Салвадоре направи знак на Тони, който го последва зад завесата във всекидневната.

— Луиджи ли те праща?

— Да.

Салвадоре издърпа едно чекмедже на масата и извади едромащабна карта.

— Ние сме тук, а той е там — посочи с молив. — Може да вземеш лодката или с колата ми да заобиколиш езерото.

Тони изтри потта от лицето си с ръкав.

— Май че с лодката ще е по-добре.

Не искаше да се приближава твърде много до Джони, ако заподозреният беше той. Сигурно в езерото винаги има рибари.

Салвадоре забеляза бинокъла.

— С това ще можеш да наблюдаваш, без да те видят. Ще ти заема въдица. Върви в езерото и се прави, че ловиш риба. Разбра ли?

— Аха.

Последва пауза, после Салвадоре додаде:

— Ако е той, ще получа наградата… Нали така?

— Откъде, по дяволите, да знам! — изръмжа Тони. — И от какъв зор, по дяволите, трябва да ми пука за това?

— Така не се разговаря с по-възрастните — възрази Салвадоре. — Зададох ти учтив въпрос и очаквам учтив отговор.

— Върви на майната си! — отново изръмжа Тони. — Има ли нещо за ядене?

Салвадоре пристъпи напред. Ръката му сграбчи китката на Тони в стоманена хватка, а необятният му корем, твърд като камък, го притисна така, че му изкара въздуха. Ръката му бе извита и той се оказа на колене, останал без дъх. Усети тежка потна ръка да го удря през ушите, след това, зашеметен, затърси пистолета си, когато Салвадоре го пусна.

— Не прави това!

Остротата в тона на Салвадоре го накара да се обърне и да погледне нагоре. Намери се пред застрашителното дуло на четиридесет и пет калибров пистолет.

— Добре, приятел — рече Салвадоре нежно, — значи сега ще бъдеш учтив. Може да съм дебел и стар, но такива като теб съм изяждал на закуска. Сега вече любезно ще си поискаш вечеря.

Тони несигурно се изправи на крака. Салвадоре пъхна пистолета си в кобура, скрит под лекото сако.

— Погледни — заповяда Салвадоре и пистолетът се появи в ръката му, а той се изкиска. — Бях най-добрият човек на Лъки. Е, стар съм вече, но не съм изгубил бързината си. — И пистолетът изчезна. Побутна Тони по рамото. — Значи искаш нещо за ядене, а?