Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Тя се стегна, после поклати глава.

— Не. Опитвам се да си представя как ще изглеждам на лодка. — Но той знаеше, че лъже.

— Не прави нещо, за което ще съжаляваш — продължи. — Виж какво, да допуснем, че като отидеш за пощата, се обадиш на ония адвокати. Нека ти кажа какво ще стане. Ще пристигнат пет-шест човека. Ще се опитат да ме заловят жив, защото ако съм мъртъв, те никога няма да намерят парите. В едно нещо съм сигурен: никой няма да ме хване жив. Виждал съм какво става с хората, които са се опитвали да измамят Масино. Заповядва да ги вържат за стол и после ги бие с бейзболна бухалка, като внимава да не ги довърши: троши им костите, а накрая им навира в гърлото месарски куки и ги обесва, както са си на стола. Така че никой няма да ме хване жив. Значи ще има престрелка, а по време на тази престрелка и ти може да спреш някой куршум. Повярвай ми, бебче, никой няма да оживее, за да получи оная награда от десет хиляди долара: това е само примамка. Така че не прави нещо, за което ще съжаляваш.

Тя потрепери, след това сложи ръка върху неговата.

— Няма да те предам, Джони. Кълна се, че няма, но какво ли ще направи Ед?

— Да, мислих за него. Ето какво ще му кажем. Опитала си да отвориш куфара ми, докато съм бил за риба, но се е оказал заключен. Когато съм се върнал, ти си отишла за пощата и вестника. Обадила си се на онези адвокати, че според теб търсеният от тях човек е в Литъл Крийк. И какво смяташ, че са отговорили? — Джони я погледна. — Отговорили са, че човекът е намерен в Маями, че ти благодарят за обаждането и съжаляват за труда, който са ти създали. Как ще реагира Ед на това?

Тя се отпусна.

— Умно! Няма да му се иска да харчи и той пари за междуградски разговор. Да, ще зареже тая работа.

— И аз така си представям нещата. Мога да остана тук до края на седмицата, след това ще му съобщя, че заминавам. Ще наемем онази кола, за която говориш, и ще отидем в Тампа.

— Защо да чакаме? Защо не утре?

— Не бива да действаме прибързано. През следващите пет дни ти ще откриеш, че си влюбена в мен и ще му оставиш писмо, съобщавайки му това, както и че заминаваме заедно. Ако прибързаме, ще стане подозрителен. Може даже да се обади на ония адвокати. Може да разпита в селото и да открие коя кола сме наели. И тогава няма да стигнем далече, бебче. Повярвай ми, тази игра се играе с търпение.

— Да чакам! Та аз само това правя! Все чакам! — Фрида стана. — Божичко! До гуша ми е дошъл този мой живот!

— По-добре да ти е дошло до гуша от живота, отколкото да го нямаш изобщо. — Джони също стана. — Ще отида да уловя нещо за вечеря.

Той я остави и отиде в стаята си. Затвори вратата и я заключи. Взе резервния си анорак и опипа горния джоб. Извади от него ключа от бокса. Погледна го за миг. На него беше гравиран номерът: 176. Ключът към сто осемдесет и шест хиляди долара!

Седнал на леглото, той развърза връзката на обувката си, пусна ключа в обувката и стегна връзката. Не беше удобно, но беше безопасно!

След няколко минути се върна на палубата.

Фрида беше във всекидневната и чистеше с прахосмукачката.

— Ще се върна скоро — извика той, влезе в моторницата и се отправи към средата на езерото.

Телефонът в офиса иззвъня тъкмо когато Масино се готвеше да си тръгва.

— Вдигни слушалката! — излая той на Лу Берили, който я грабна веднага.

— Мистър Танца е — съобщи той и му я подаде Масино изпсува и изтръгна слушалката от ръцете му, приседна на ъгъла на бюрото си и рече:

— Какво има, Карло? Тъкмо си тръгвах.

— Току-що пристигна интересно сведение — подхвана Карло. — Може нищо да не излезе, но може и да се окаже нещо. Мъж, отговарящ на описанието на Бианда, в момента живее в една лодка близо до Литъл Крийк. Това е на пет мили от Ню Саймара. Там е от около два дни и се е настанил при едно семейство. Жената е незадоволена. Мъжът е шофьор на камион и го няма по цял ден. Тя е шведка и твърди, че този тип й е доведен брат. В действителност той е толкова италианец, колкото сме и ние с теб. Това е пряко сведение и източникът е надежден.

— Тогава защо ме безпокоиш? — попита Масино. — Ти си натоварен да го търсиш, нали така? Ами провери го!

— Искаме едно от твоите момчета, за да го разпознае. И дума не може да става да се започне нещо, без да сме сигурни. Можеш ли да пратиш някого?

— О’кей. Ще пратя Тони.

— Отлично. Кажи му да отлети до Ню Саймара, след това да вземе такси до Крайбрежния бар. Всички шофьори знаят къде е. Да пита за Луиджи. Той ни е връзката. Ще уреди три-четири човека да заведат Тони до Литъл Крийк. Разбрано?