Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Той улови китката й, стисна я и ножът се изтърколи на пода. След това я сграбчи така, че ръцете й останаха прилепени към тялото, избута я от кухнята и я помъкна към стаята си.

— Пусни ме! — изкрещя тя.

Беше силна и му беше трудно да я удържа, но се справи. Вкара я в стаята си, затвори с ритник вратата и я пусна.

— Сваляй ги или ще ги разкъсам! — заповяда.

— За кого се мислиш? — Очите й пламтяха от гняв. — Ще ме имаш, когато аз искам, не и преди! А сега се махай!

За Джони, който бе набрал опит в много подобни разправии, тя беше патетично лесна. Изплъзваше й се всеки път, щом замахнеше да го удари, отчайващо далеч от острите й нокти. После я простря по гръб върху леглото. Сега стискаше в ръка и двете й китки.

— Трябва да се държиш добре, бебче — или наистина искаш да обърна другия край?

Тя го прониза с поглед, после се предаде.

— Ще се държа добре.

Той пусна ръцете й, разкопча колана й и смъкна тесния панталон.

По-късно тя рече:

— Умирам от глад. — Прокара пръсти по силния му гръб. — Обичам те. Ти си мъж до мозъка на костите. Каквото и да поискаш, каквото и да направиш, ще бъде добро за мен.

Смъкна се от кревата и излезе.

Докато се обличаше, той чу цвъртенето на пържещия се бекон. Отиде в кухнята. Фрида, гола, чупеше яйца над тигана.

Приближи зад нея и я тупна по задника.

— Престани, Джони, или няма да ядем.

Докато се хранеха. Джони каза:

— След пет дни ти и аз ще бъдем заедно на път… Ще започнем нов живот.

Фрида му се усмихна.

— Искам го! Джони… Не знаеш колко силно го искам!

Прекараха остатъка от следобеда седнали на палубата, попиващи слънчевите лъчи. Някъде около шест и половина Фрида се обади:

— Ще се заловя с вечерята. Поразходи се. Не се връщай по-рано от час. Трябва да убедя Ед.

— Ще взема лодката, може да уловя костур.

— Ако е шаран, пусни го обратно.

Когато се отдалечи достатъчно от лодката жилище, Джони седна в моторницата и се замисли за Фрида. Питаше се и какво ли прави в този момент Мелани. Дали е намерила някой, който да го замести. Питаше се също и какво ли прави Масино. Може би в момента отвеждаше своята дебела разглезена жена на някой гуляй. За един час улови четири шарана и ги пусна отново във водата, след това обърна моторницата и се отправи обратно.

Когато се качи на палубата, видя, че Скот мие камиона с маркуч. Махна му и Скот му отвърна. Влезе в кухнята.

Фрида кимна.

— Всичко е наред. Няма от какво да се безпокоиш. Заряза оная работа.

Джони си пое дълбоко дъх.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

Малко след единадесет и петнадесет едно въздушно такси се приземи на летището в Ню Саймара и от него излезе Тони Капело.

Десет минути по-късно друго такси го остави пред Крайбрежния бар. Той огледа отвън заведението и остана изненадан. Този вертеп, помисли си, е много стилен. Намираше се срещу басейна за яхти — модното място на Ню Саймара, и беше свърталище на богаташи. Маси, подслонени под весело оцветени чадъри, бяха наредени пред заведението, боядисано в бяло и с небесносини дървени капаци. Червен килим водеше в бара, а над входа се спускаше синьо-бял полукръгъл навес. Около масите бе препълнено с дебели хора с охолен вид, надошли от яхтите си.

Тони се почувства малко одърпан, когато влезе в бара с куфарчето си в ръка. Усети, че посетителите го оглеждат и му се щеше неговите дрехи да съответстваха на техните.

Италианец с бяло сако и кървавочервен панталон препречи пътя му.

— Желаете ли нещо? — От презрението в тона на този човек в главата му нахлу кръв.

— Луиджи, боклук такъв — изръмжа той. — И побързай!

Очите на келнера щяха да изскочат.

— Синьор Моро е зает.

— Кажи му, че ме праща Масино — нареди Тони. — Той ме очаква.

Презрението на келнера се изпари. Той махна с ръка:

— Извинете. Моля, продължете нататък. Първата врата след бара.

Тони намери Луиджи Моро зад огромно колкото билярдна маса бюро. Драскаше нещо върху бележник и когато Тони влезе, се облегна назад в стола си и кимна.

Луиджи Моро беше около шестдесет и пет годишен, с леко сплескан нос — подарък от яко ченге, когато е бил млад, а в тъмните му шарещи очи имаше живот колкото в очите на умряла риба.

— Седни… Искаш ли пура? — Посочи стол и побутна към Тони сребърна табакера с хавански пури.

Тони не пушеше пури. Седна на ръба на стола. Беше чувал за Луиджи Моро, един от любимците на мафията: човек, когото трябва да уважаваш, иначе те очакват неприятности.