Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

— Аз не искам да те забравям. Обичам те — и тя постави ръката си върху неговата.

Обля го вълна от чувства. Много жени му бяха казвали, че го обичат. Мелани често го беше правила, но нито една не го беше изричала по начина, по който го бе изрекла тази жена.

— Значи сме двама, но по-добре ще е да си вървя.

— Можем ли да поговорим за това? — Тънките пръсти галеха китката му. — Можеш ли да ми обясниш?

Милващите пръсти приспаха предпазливостта му.

Като говореше тихо, загледан над тъмните води на езерото, той й разказа живота си. За копнежа си да има лодка, за Масино, за това, как Масино го беше мамил. Каза й за Големия сбор, но не й довери колко пари е имало.

— Скрил съм парите в Ийст Сити. Ако не беше медальонът, нямаше да имам никакви проблеми. Можех да си остана там. Масино нямаше да ме заподозре. По-късно щях да взема парите и да офейкам.

— Много ли са парите? — попита тя.

Той я погледна. Лицето й беше безизразно и тя не го гледаше.

— Достатъчно.

— Ако вземеш парите, ще ме измъкнеш ли оттук?

— Да.

— Ще направиш ли избор между мен и лодката си? Би ли се отказал от нея, за да запазиш мен?

Той не се поколеба.

— Не. Или тръгваш с лодката, или те осигурявам и се разделяме. Рискувам живота си заради лодката: толкова е важна за мен.

Тя кимна.

— Радвам се. Казах го преди, сега го повтарям: ти си истински мъж. Ще дойда с теб и ще ти помагам на лодката.

— Ако ме намерят, може да убият и теб.

— Ако ще деля онези пари с теб, Джони, трябва да деля и риска… Честно е, нали?

— Помисли добре. Нека поговорим за това утре. Тепърва ще трябва да се добера до парите.

— Къде си ги скрил?

Той й се усмихна.

— Където няма да се сетят да ги търсят.

— Не е ли опасно да се върнеш там?

— Да… Дяволски опасно е.

— Но аз мога да ги взема, нали? Те не ме познават.

Малка предупредителна лампичка светна в главата на Джони. Да допусне, че й каже къде са парите. Че й даде ключа от бокса. Тя може да наеме кола и да отиде в Ийст Сити, да вземе двете чанти, да ги натовари в колата, но това може би ще е последният миг, в който ще я види. Как можеш да имаш доверие на някого, когато става дума за толкова много пари? Тя каза, че го обича — каза го по такъв начин, че й повярва, но когато измъкне онези две тежки чанти от бокса, няма ли да изпита изкушението да го предаде?

Спомни си думите й: Наглед не си кой знае какво . Наистина не беше. Беше с четиринадесет години по-възрастен от нея. С всичките ония пари, при нейната външност, можеше да си уреди прекрасен живот, без някакъв нисък, набит мъж на четиридесет и две да й се пречка в краката.

Шумът на приближаващия камион му помогна да не отговори.

— Ед идва. Ще приказваме утре.

— Добре.

Тя стана и бързо отиде в кухнята.

Скот поплува, възхити се на костура, който Джони беше хванал, после излезе на палубата при него, докато Фрида приготвяше вечерята.

— Добре ли прекара? — попита Скот, като запали цигара и лукаво го погледна.

— Отлично. А ти?

— Както обикновено. — Скот тръсна пепелта в езерото. — Тя предаде ли се?

— Би ли повторил?

— Чука ли я?

— Виж какво, Ед, не дрънкай дивотии! Не ми се нрави. Тя ти е жена! Никакво уважение ли нямаш към нея?

Скот се изсмя подигравателно.

— Казах ти, няма нещо, за което да ми пука по-малко. Само съм любопитен да науча дали си успял.

— Предупредих те вече… Млъкни!

Скот го зяпна.

— Може би харесваш педита. И аз ги харесвам. Ако искаш нещо такова, ела с мен в Ричвил. Познавам две-три пиленца…

— Много по-възрастен съм от теб, Ед. Гледай си твоя сексуален живот, а аз ще си гледам моя. Разбрано?

Скот го изгледа изучаващо, после сви рамене.

— Аха. Мисля, че като стана на твоите години, това няма да е проблем. — Той се ухили лукаво. — Обзалагам се, че Фрида е разочарована. Струваше ми се, че е пощуряла за оная работа.

— Тогава защо не й я предложиш? — Джони се опита да смекчи тона, но гневът му си личеше.

— Не е моят тип.

Джони внезапно намрази този човек, както рядко беше намразвал мъж. Стана, когато Фрида се появи на палубата.

— Яденето е готово — съобщи тя.

Привършваха костура, когато Скот попита:

— Имаш ли по-малък брат, Джони?

Джони мигновено настръхна. Нищо не отвърна, докато не изяде и последното парченце риба в чинията си, после поклати глава.

— Нямам никакви роднини.

— Питам само. — Скот отмести чинията си. — Има една странна обява в „Ричвил Таймс“. Нося я. — Той бутна стола си назад, отиде до мястото, където беше закачил сакото си, и извади сгънат вестник.