Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

На кораба имаше и трима пилоти. Два хеликоптера и трима пилоти. Схемата гарантираше винаги един да е на разположение, ако другият е преуморен, както бе сега с Кроу.

Все още сънен, Кроу се прозя, докато отваряше металната врата към мостика. Влезе и забеляза останалите двама пилоти пред капитана на кораба Джон Девънпорт.

— Какво става? — попита той. — Току-що свърших дежурството и…

— Зная какво си мислиш, Кени — отговори Девънпорт, сетне погледна помощника, който кимна, обърна се и излезе от каютата, затваряйки вратата след себе си.

— Сър — упорстваше Кроу. — Моите уважения, но съм много уморен и…

— Няма да повтарям, Кени. Млъкни! От „Блу Ридж“ се иска да осигури подкрепа за една текуща тайна операция. Трябва да измъкнем от Френска Гвиана наш отряд от специалните части точно след час и половина. Ние сме на 320 километра от мястото. Това означава, че имаме време само за хеликоптер. Искам да изпратя и двата. Единия като резерва.

Кроу просто не можеше да повярва. Девънпорт съвсем сериозно възнамеряваше да го лиши от почивка.

— Сър, моля да ме изслушате, това е в интерес на изпълнението на задачата. Изобщо не съм в състояние да…

— Не, по дяволите! Не! Ти ме изслушай! Виждаш ли тези двамата тук? — Той посочи към пилотите, които стояха мирно до Кроу. — Те нямат никакъв шибан опит! Разбираш ли? Добри пилоти са, но и двамата са новобранци от школата. Искам да пратя там ветеран. За това става дума, за бога! Трябва ми някой, който да може да взема добри решения за части от секундата, а това не се учи при учебните полети. Научава се от опит. Кени, ти имаш този опит и искам ти да отидеш там с един от хеликоптерите. Разбра ли?

Кроу хвърли бърз поглед на младите пилоти и си пое дъх, мъчейки се да се примири с факта, че Девънпорт е абсолютно прав. Това беше спасителна операция. Той имаше необходимия опит. Истинския опит, натрупан при превозването на пехотинци от горещи точки по цяла Югоизточна Азия, нещо, което беше усъвършенствувал доста добре. Той кимна и срещна погледа на Девънпорт.

— Сър, по 320 километра в двете посоки. Нашият обсег на действие не…

— Ще ви попълним запасите от гориво във въздуха, преди да стигнете там, Кени. От „Хауърд“ вече излетя един самолет-цистерна „КС-97“. Ще се срещнете на 80 километра от крайбрежието. Освен това се движим с пълен напред към брега на Гвиана. Ще сме някъде на 192 километра оттам, когато сте готови да се връщате.

Кроу се намръщи. Обсегът на действие на „Сий Сталиън“ беше само 411 километра. Ако не ги заредят, преди да кацнат в Гвиана, хеликоптерът щеше да има гориво за не повече от 15–20 минути след излитането им обратно.

— Дано цистерната е там, капитане, иначе ни пишете мъртви.

Девънпорт се усмихна.

— Не се тревожи. Ще бъде. Гледайте вие да сте там за срещата.

— Добре. Къде точно трябва да бъдем…, между другото, има ли тук някъде близо кана с кафе? Май ме чака дълга нощ.

На борда на „Лайтнинг“

— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Събудете се.

Кеслър разтърка очи, когато чу гласа на Хънтър по радиотелефона.

— Все още сме тук, Хюстън.

— Как сте с кислорода?

— Засега нормално, но сме на границата. Май първоначалните ни преценки се оказаха оптимистични. Докъде стигнахте с „Атлантис“?

— Току-що го монтирахме на стартовата площадка. Изстрелването след трийсет часа, но вие ще получите помощ преди това.

Кеслър се измъкна от койката и провери как е Джоунс. Беше все още в безсъзнание и хъркаше тихичко.

— Какво означава това, Хюстън?

— Нашите руски приятели тръгнаха към вас. Те ще пристигнат много по-бързо от нас. Ще се прехвърлите в тяхната космическа станция, докато пристигне „Атлантис“ и ви подаде достатъчно електроенергия, за да затворите вратите и да се справите с проблема с плочките. Какво е състоянието на Джоунс?

— Стабилно, но още е в безсъзнание. Някакви новини от призраците?

— О, не. Дотук нищо.

— Какво разправяте на широката публика за това? Какво им е известно?

— Казваме им, че полетът протича по план и че всички системи действуват нормално.

— Ами фактът, че „Атлантис“ се готви за полет?

— Общ полет на двете совалки за трениране на спасителни операции при извънредни обстоятелства.

— И те вярват на това?

— Засега.

Кеслър се усмихна при отговора на Хънтър, докато се придвижваше към камбуза. Беше страшно изгладнял.

— Добре, Хюстън. Излиза, че едва ли мога да направя нещо тук горе, освен да чакам, така че смятам да похапна.