— Добре, добре, но по-тихо. Не мърдай. — Зимър изблъска автомата зад гърба си и извади черния ловджийски нож от калъфката на колана си.
Ортис затвори очи и затаи дъх, щом почувствува допира на студената стомана до врата си. Бавно острието се придвижи нагоре, все едно, че се бръснеше. За това кратко време пиявицата беше успяла да се прилепи достатъчно здраво и на врата му остана кърваво петно.
— Махнах една.
Франсиско отвори очи и загледа отвратителната твар, която пълзеше по ножа на Зимър. Той просто я изхвърли в блатото.
— Има още две. Струва ми се, че утре няма защо да се бръснеш, човече.
— Не се засягай, мухльо, но знаеш много добре какво да правиш с тъпите си шеги. Ще махнеш ли тези проклети твари от мен?
— Ш-ш-т… тихо.
— Чудесно. Можеш да се помаеш колко си щеш, тъпанар.
Зимър се ухили и натисна ножа във врата му, като отлепи втората пиявица заедно с парче кожа. Третата беше успяла само частично да се впие в дясното му ухо. Зимър я откачи с пръсти.
— Така. Сега си пак хубавец.
Ортис изкара нещо като усмивка на лицето си.
— Благодаря, братле.
Зимър му върна усмивката.
— Винаги на твое разположение.
— Мислиш ли, че тази джаджа още работи? — Ортис посочи очилата за нощно виждане.
— Дано, мамка им.
Ортис почисти очилата колкото можа и включи системата.
— Как са? — попита Зимър.
— Ще ги бъде — отговори той, докато оглеждаше района и със задоволство наблюдаваше тъмнозеления фон… По дяволите!
Скри се зад едно дърво и даде знак на Зимър да стори същото.
— Какво става?… — Зимър млъкна, когато видя, че Ортис сложи пръст на устните си, и веднага се скри зад съседно дърво.
Франсиско се премести вляво и бързо огледа района точно пред тях. Забеляза двама… не… трима часови. Светлозелените им силуети се открояваха ясно на тъмния фон. Той погледна Зимър, който също носеше такива очила. Зимър кимна.
Ортис взе радиотелефона и намали звука.
— Открих трима часови. На трийсетина метра пред нас. Разрешавате ли безшумна схватка? Приемам.
— Внимавай, Тито. Томи там ли е?
— Да, сър.
— Добре. Разрешавам изнасяне. Ще пратя двама души там да ви прикриват. Тръгнете след двайсет секунди.
— Прието. — Ортис закачи радиотелефона на колана си и погледна часовника си. Двайсет секунди. Той зачака.
Погледна към Зимър и даде знак. Зимър кимна и тръгна наляво. Франсиско погледна часовника си още веднъж. Така. Започва се. Внимателно тръгна надясно, като не изпускаше от погледа си светлозелените силуети на няколко крачки един от друг и стискаше здраво автомата в ръцете си. Стискаше го, защото нямаше какво друго да стисне. Всъщност знаеше, че не може да го използва. Щеше да издаде местоположението му. Ако само бяха имали повече време да се подготвят за задачата и ако бяха взели няколко автомата със заглушители… Но при тези два часа, които имаха, добре, че успяха да вземат и това снаряжение — стандартното за специалните части.
Ортис стигна на трийсетина метра вдясно от часовите и сви наляво, за да ги заобиколи отдалеч. Ще ги нападне от неочаквана позиция, изотзад, оттам, откъдето едва ли ще очакват появата на врага. Часовите бяха близо до дърветата и бавно се придвижваха към другите от „Мамбо“.
Изведнъж припламна ярка зелена светлина, която едва не го заслепи. Тя бързо изчезна и на нейно място остана средно интензивен отблясък близо до главата на един от масовите. Ортис поклати глава.
Цигара. Идиотът е запалил цигара!
Това го озадачи. Тези хора толкова сигурни ли са в позицията си, та не смятат, че някой ще посмее да ги нападне от тази страна? Дали мислят, че най-вероятното място за атака ще бъде откъм брега?
Ортис приключи движението в полукръг и стигна на трийсетина метра точно зад часовите, които продължаваха в същата посока. Той забеляза Зимър на дванайсет метра вдясно от себе си. Ортис вдигна ръка, стисната в юмрук, и бавно я насочи към часовите.
Зимър кимна и избута колта зад гърба си. Ортис стори същото и хвана ловджийския си нож. Бързо погледна към блатото и въздъхна. Нямаше как. Още веднъж се потопи в него до шия. Часовите бяха спрели и оглеждаха сечището между групата дървета, където бяха те, и дърветата, където вече би трябвало да бъдат останалите от „Мамбо“. Премигна още веднъж. Втори часови беше запалил цигара. Невероятно!
Ритайки с крака до болка, Ортис се придвижваше в адската кал. Вратът му потъна в блатото. Знаеше какво означава това, но вече не го интересуваше. Интересуваха го само часовите. Ако могат да бъдат наричани така, мислеше той, докато ги приближи на петнайсетина метра. Чуваше гласовете им. Звукът се носеше добре над гладката повърхност.
Читать дальше