— Да, сър!
Вандерхоф тръшна телефона и стисна юмруци. Това беше най-критичната фаза на операцията. Само така можеше да бъде сигурен, че „Лайтнинг“ ще бъде унищожена. Да се търсят други начини, означава да се рискува и да се даде на НАСА време да помисли как да спаси повредената совалка.
На 80 километра от брега на Френска Гвиана
Сложил очилата за нощно виждане „Катс Айс“, капитан-лейтенант Кроу наблюдаваше резервоара с гориво в края на 18-метровия маркуч, който висеше зад опашката на самолета-цистерна „КС-97“. Другият хеликоптер „Сталиън-2“ търпеливо чакаше реда си зад него.
Кроу погледна приближаващия резервоар, после премести погледа си на двуметровата сонда за зареждане отдясно на носа на хеликоптера. Резервоарът вече беше съвсем близо. Номерът беше да приближи бързо хеликоптера към него, иначе въздушната струя щеше да го отвее встрани.
Кроу огледа резервоара и изравни сондата с него. Сетне натисна леко газта. Хеликоптерът подскочи.
Допир! Сондата прехвана резервоара.
— Оловен или безоловен, „Сталиън-1“? — дочу се глас от самолета-цистерна.
— Все ми е едно — отговори той. И бездруго ги точат от едно и също място. Останали са ми само 230 литра. Напълнете докрай.
— Става, „Сталиън-1“ Ще искате ли да ви измием стъклата?
— О, не, благодаря. — Кроу се усмихна. Някой на борда на цистерната беше в добро настроение.
След две минути той погледна бензиномера.
— Добре, момчета. Смятам, че ми е достатъчно. Хиляди благодарности.
— Няма защо, „Сталиън-1“. Успех в занятието.
Кроу повдигна вежди. Занятие? Добре, значи някой е дал такова обяснение на екипажа на самолета-цистерна. Те… които и да са тези „те“, искат за това да знаят минимален брой хора. Разумно е, реши той. Така, ако нещата се оплескат, „те“ няма да обясняват на твърде много хора да си траят по въпроса. Тайните операции. Беше ги вършил достатъчно във Виетнам, за да ги подуши начаса, а тази просто вонеше. Най-лошото беше, че нямаше никаква представа за какво става дума. Само това, че трябва да приберат един отряд от специалните части. Нищо повече. Бяха му дали мястото и времето на срещата. Трябваше да чака не повече от пет минути и да поддържа достатъчно високи обороти на двигателя, за да излети за секунди.
Кроу леко отмести своя хеликоптер, за да направи място за „Сталиън-2“. Кроу нямаше втори пилот. Двамата новобранци бяха на борда на „Сталиън-2“.
„Сталиън-2“ се доближи твърде бавно. Резервоарът отиде под хеликоптера.
— Отдалечете се и се върнете малко по-бързо — нареди Кроу по шлемофона.
— Разбрано, „Сталиън-1“.
Другият хеликоптер остави резервоарът да се отдалечи на пет метра и отново се насочи към него. Този път Кроу наблюдаваше с одобрение как „Сталиън-2“ приближи по-бързо и прехвана резервоара.
— Браво.
— Благодарим ви, сър.
Кроу погледна часовника си. Оставаха им четирийсет и пет минути.
Куру, Френска Гвиана
Вандерхоф набра частния номер на генерал Шардон. Чу как телефонът иззвъня два пъти, преди от интеркома да долети дрезгавият глас на генерала.
— Oui?
— Събудете се, генерале. Имаме си неприятности и ми трябва един отряд от вашите елитни части за бързо реагиране. Може би ставам прекалено мнителен, но току-що изгубихме връзка с трима от моите хора на терена. Възможно е Стоун да е успял да се свърже със своите. Не можем да си позволим никакъв риск трийсет минути преди изстрелването.
— Прав сте, monsieur. Ще дам незабавно нареждане, под предлог, че е възможно нападение на терористи срещу комплекса.
— Това ще бъде чудесно.
На 64 километра от брега на Френска Гвиана
Кроу летеше само на три метра над зеленикаво оцветените вълни със скорост 150 възела. Видя как самолетът-цистерна „КС-97“ изчезна на север в мрака на път за базата „Хауърд“. Погледна уредите и прецени, че му остава гориво за около два часа. Точно колкото да кацне, да вземе товара и да се завърне на „Блу Ридж“, преди да започне патардията.
Намръщи се. Не само беше откачил от няколкото чашки кафе, преди да излети, но хеликоптерът му бе практически невъоръжен. Той беше предназначен главно за спасителни операции, а не за поддръжка от въздуха, както хеликоптерите „Сикорски UH-60A Блак Хок“ и други, подобни на тях. Цялата му защита се състоеше от двама въоръжени морски пехотинци отзад. Те можеха да използват картечниците „М-60“, за да осигурят донякъде прикритие за хората на земята по време на операцията. Иначе хеликоптерът беше уязвим. Кроу разчиташе на нощта, на своя летателен и боен опит, за да може той и онези долу да оцелеят.
Читать дальше