Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Краткият инструктаж на Зийгъл час преди това беше неясен. Знаеше само, че ще тръгнат на юг, че става дума за операция в джунглите, която ще продължи до едно денонощие. Нищо повече. Никаква представа кого ще преследват, никакви сведения за числеността на противника или за оръжията му. Спасителна операция ли е това? Дали някоя партизанска групировка не е отвлякла някого, достатъчно важен за ЦРУ, за да се намеси и да го спаси? Или може би трябва да убият някого?

Ортис поклати глава. Твърде много въпросителни. Погледна часовника си. Хората от ЦРУ наистина закъсняваха.

Изведнъж вратата в дъното на стаята се отвори. Няколко души обърнаха глави. Ортис видя, че влиза командуващият базата, генерал Джак Олсън, следван от двама мъже и една жена. И тримата бяха в цивилни дрехи. Ортис не беше ги виждал досега.

— Мирно! — извика Зийгъл.

Взводът застана мирно.

— Свободно, момчета — рече Олсън, докато вървеше пред тримата цивилни, за които Франсиско подозираше, че са служители на ЦРУ. От двамата мъже единият беше много по-възрастен, едър, с оредяваща кестенява коса. Вторият беше малко по-нисък и по-слаб, но с мускулесто телосложение. Жената, изглежда, наближаваше четирийсетте, но беше много привлекателна.

— Добре, хора, сядайте и ме изслушайте — започна Олсън. — Информацията, която ще чуете, е строго секретна. Взводът на лейтенант Зийгъл е избран да изпълни много важна задача от голямо национално значение. Искам от всички вас да подкрепите изцяло вашия взводен командир и да слушате внимателно какво ще ви каже мистър Томас Пруит. Той е ръководител на тайната служба в ЦРУ. Вляво от него е мистър Кемрън Стоун. Той е оперативният агент на ЦРУ, който разкри престъпните действия, които ще бъдат предмет на инструктажа. До него е госпожа Мари Гийю. Тя е била в района, който ви интересува, и може да помогне, като отговори на някои от вашите въпроси. Искам да припомня на всички, че вие сте към отряд „Делта“ от специалните части, затова цялата информация, която ще чуете, е поверителна. С това предоставям думата на вас, сър.

Олсън отстъпи встрани. Пруит и Стоун извадиха от куфарчето няколко големи черно-бели фотографии и започнаха да ги прикрепват с карфици към една дъска, а Мари ги гледаше.

— Добър ден, господа — започна Пруит. — Ще бъда кратък, защото нямаме много време. Тук ще ви изложа основните принципи на операцията, а когато излетим, ще ви кажа подробностите и с радост ще отговоря на въпросите ви.

Той отиде до дъската и показа първата фотография.

— Точно след шест часа и двайсет минути от този полигон в Куру, Френска Гвиана, ще бъде изстреляна ракета-носител, за която се предполага, че извежда в космоса обикновен граждански спътник. — Той очерта с показалеца си кръг около градчето. — Нашите разузнавателни данни сочат, че истинската цел на ракетата е не да изведе в космоса спътник, а подобен на него робот с дистанционно управление, който трябва да се сблъска с космическата совалка „Лайтнинг“.

Ортис беше слисан. Просто не му се вярваше, че може да се случи наистина нещо такова. Преди някой да каже нещо, Пруит продължи:

— Господа, от тази база след десет минути излита един „С-145 Старлифтър“. Самолетът ще ви откара до Френска Гвиана, вие ще скочите с парашут в джунглата, ще унищожите ракетата преди изстрелването й и бързо ще се изнесете на сборния пункт. Там ще ви чака хеликоптер от самолетоносача „Блу Ридж“, който сега плава близо до крайбрежието на Венецуела. Ще уточним подробностите на операцията по пътя. Времето ни е кът.

Олсън отново застана пред тях.

— Момчета, това е тайна задача, затова не можем да ви принудим да участвувате. Операцията крие опасности, тъй като вероятно ще се натъкнете на известна съпротива. Каква? Все още не сме в състояние да определим точно… Може би г-жа Гийю ще ви съобщи някои подробности по пътя…, но положително ще срещнете някаква съпротива на полигона. Казвам ви нещата такива, каквито са, момчета. Повечето от вас са чували за мен. Няма да седна тук да ви галя по задниците със сладки приказки, а ще ви кажа, че вие сте една от елитните бойни части на въоръжените сили. Именно затова са ви обучавали, но ако някой от вас при сегашните обстоятелства не иска да участвува, просто може да се върне в лагера, вместо да тръгне към самолета. В това няма нищо срамно. Лейтенант Зийгъл ми каза, че всички ваши документи вече са готови. Посочените от вас наследници ще получат от ЦРУ предвидената в застраховката сума, равна на вашата военна застраховка, ако някои от вас не се върнат. Онези, които решат да участвуват, ще бъдат временно заличени от списъците на въоръжените сили до вашето завръщане. Вие не съществувате за света като цяло. Не съществувате и за американското правителство. Имате ли някакви въпроси? — Той помълча. — Добре. Продължавайте, лейтенант.