Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Кемрън отново погледна Пруит и Мари.

— Да. Да вървим.

Тримата последваха войниците в самолета.

На борда на „Лайтнинг“

Оглушителният трясък прогърмя в целия кораб. Кеслър рипна и удари челото си в тавана на спалното помещение. Моментално почувствува, че губи ориентация. Главата го болеше, а ушите му все още бучаха, но не от експлозията. В пилотската кабина виеха алармени звънци, а лампите примигваха.

Сега пък какво?

Кеслър се втурна към кабината и след кратък оглед разбра сериозността на положението. Алармените лампички на контролното табло сочеха, че са отказали две от батериите за електрозахранване. „Лайтнинг“ имаше общо три. При върхови и средни натоварвания се включваха и трите; при минимално потребление работеха само две. Кеслър почувствува силно премаляване. Батериите на „Лайтнинг“ произвеждаха електричество чрез електрохимическа реакция между течния водород и течния кислород. Всяка имаше собствени резервоари за тях и отделна горивна камера. Нагряването там се регулираше от охладителна течност, която минаваше през батерията, а компютрите на „Лайтнинг“ измерваха веднага след това температурата й. Алармената сигнализация не се включваше между 76 и 115 градуса по Целзий. Сега лампите показваха на Кеслър, че батериите някак си са прегрели. Последвалата експлозия не само ги бе разрушила, но бе причинила изтичането на кислорода от резервоарите, а в системата на „Лайтнинг“ той поддържаше жизнената среда.

Като се чудеше защо компютрите не са изключили автоматично двете прегрели батерии, за да не се стигне до експлозия, Кеслър бързо превключи на третата, която досега държаха в резерва. Осветлението в кораба се стабилизира. Той знаеше, че само една батерия не може да захранва системата за контрол и поддържане на жизнената среда.

— Хюстън, тук е „Лайтнинг“. Възникна нов проблем.

— „Лайтнинг“, повторете — обади се Хънтър.

— Ох, възникна нов проблем, Хюстън. Бих казал, критичен. Току-що се лишихме от две от батериите.

Мълчание. Кеслър въздъхна. Хюстън беше изключил, за да не чуе той реакцията им. Връзката се възобнови. Гласът на Хънтър беше спокоен.

— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Току-що получихме потвърждение от ЦРУ, че е извършен саботаж срещу космическия кораб.

— Много мило от тяхна страна да ни уведомят, след като сме вече тук горе.

— Те като че ли едва сега са дошли до този извод.

— Някаква представа какво още е повредено?

— О, не знаем, „Лайтнинг“. Знаем само, че някой се опитва да унищожи кораба.

Кеслър поклати глава.

— По дяволите, това е просто великолепно! А междувременно ние ще висим тук и ще чакаме да избухне още нещо?

— Разиграваме ситуацията на компютър, за да определим най-правилния начин за действие. Междувременно ЦРУ и ФБР работят с пълна пара по въпроса. Всичко, което можем да направим ние оттук, е да ви върнем здрави и читави, момчета. Състоянието на третата батерия?

— Сега я включих, но няма да е достатъчна да поддържа цялата система за осигуряване на жизнената среда. Батерията работи с пълен капацитет. Ще се наложи скоро да изключа нещо, за да намаля потреблението. Това е първостепенно изискване.

— Разбрано, „Лайтнинг“, записваме. Тук при нас са двама инженери от „Рокуел“. Предлагат да изключите подсистемите за храна, вода и отходна вода и да видите как ще се отрази на потреблението.

— Момент само. — Кеслър мина от автоматичен към ръчен контрол. Така можеше да избира коя от подсистемите да бъде включена. — Готово, Хюстън. Батерията работи с 98 на сто от капацитета си. Забелязах също, че намалява съдържанието на кислород в модула на екипажа. Страхувам се, че даже при изключени подсистеми за храна и вода електроенергията няма да е достатъчна, за да поддържа необходимия приток на кислород. А дори и да беше, не забравяйте, че току-що се лишихме от двата резервоара с кислород. Много скоро няма да има достатъчно, за да работи системата.

— „Лайтнинг“, разиграването потвърди вашите подозрения. Ако данните ни са верни, излиза, че след по-малко от двайсет часа кислородът ще намалее до опасно ниво.

Кеслър пое дъх и се втренчи в земята, която бавно се въртеше над главата му. Положението им беше критично. След двайсет часа ще трябва да облекат скафандрите и да разчитат на кислорода в тях. Раничните им двигатели имаха запаси за седем часа. Кеслър прецени, че при излизането си в космоса всеки е изразходвал кислород за не повече от час. По дяволите! След по-малко от двайсет и шест часа няма да имат какво да дишат. Бяха загазили, изолирани, пропаднаха надеждите им за връщане на земята. Дори ако успее да прехвърли останалия хелий и горивото от резервоарите на десния маневрен двигател в двата главни и да забави достатъчно скоростта на совалката, „Лайтнинг“ щеше да изгори в момента, когато навлезе в горните слоеве на атмосферата, тъй като вратите на товарния отсек са отворени и липсват най-малко десетина термични плочки.