Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

— Разбрано, Хюстън. Двайсет часа плюс шестчасовия запас в РРД.

— Не забравяйте и трите спасителни сфери, Майкъл. Във всяка от тях има кислород за два часа.

Кеслър кимна. Хънтър говореше за личните спасителни средства. На борда си при всеки полет „Лайтнинг“ носеше само два космически скафандъра и при необходимост другите от екипажа — в случая нямаше други — използваха тези спасителни сфери. Проблемът беше, помисли той, че се затваряха само отвън от друг член на екипажа. Тъй като Джоунс още не беше в съзнание, Кеслър можеше да разчита само на скафандрите, а Джоунс на сферите. Дори ако Клейтън се съвземеше, един от тях пак трябваше да използва скафандрите.

— Известно ми е това, Хюстън. При всички случаи, изглежда, разполагаме с максимум трийсет часа. Има ли някакъв начин да затворим вратите на товарния отсек с едната батерия?

— Чакайте така, „Лайтнинг“.

Кеслър държеше под око нивото на кислорода. Все още в нормалните граници, но не за дълго. Единствената добра новина при цялата тази ситуация беше, че са само Джоунс и той, разсъждаваше Кеслър, а не шест-седем души, както при много други полети на совалката. Тогава щяха да имат в най-добрия случай кислород само за няколко часа.

— Отговорът е отрицателен, „Лайтнинг“. Необходими са минимум две батерии.

— Великолепно. А да ми кажете нещо по въпроса дали ще мога да поправя липсващите десетина плочки с подръчните средства?

— Лоши новини и от този фронт, „Лайтнинг“. В комплекта няма достатъчно епоксидна пяна, за да се запълнят всички дупки.

— И какво, Хюстън? Не мога да затворя вратите на товарния отсек, не мога да ремонтирам и плочките. Какво да правя по-нататък?

— Чакайте така, „Лайтнинг“. Ще намерим изход от това положение. Междувременно, опитай се да запазиш спокойствие и се отпусни, за да пестиш кислород. За предпочитане е дори да спиш. Така ще изразходваш по-малко. Изключи всички светлини и излишните системи. Може би това ще ти даде няколко часа повече. Ще се свържем с теб след пет часа.

— Прието, Хюстън. Край и изключвам.

Кеслър изгаси повечето от лампите в помещението за екипажа и всички прожектори в товарния отсек. „Лайтнинг“ потъна в студения космически мрак. Кеслър остана в седалката си и гледаше земята. Само равномерното му дишане нарушаваше абсолютната тишина в кабината, а и то ще спре скоро, ако НАСА не покаже голяма съобразителност, но как? Как биха могли да ни измъкнат от това положение? Дори ако измислят начин да затворим вратите на товарния отсек, липсващите термични плочки ще ни довършат при навлизането в земната атмосфера.

Кеслър разтърка очите си и въздъхна. Трябва да има някакъв изход от това положение.

Белият дом

Президентът седеше във въртящото се кожено кресло в Овалния кабинет и гледаше как Карлтън Стайс от другата страна на бюрото се опитваше да се свърже по телефона с всички заинтересувани лица. Последните новини от „Лайтнинг“ бяха обезпокоителни. Двамата астронавти буквално щяха да умрат от задушаване.

Президентът стана и блъсна юмрук в дланта си, сепвайки Стайс. Сетне изсумтя и се обърна към прозорците, които гледаха към южните градини. НАСА би трябвало да направи нещо. Нещо, но какво?

— Мисля, че всички са на линия, сър — рече Стайс.

Президентът му даде знак да натисне копчето на интеркома. Стайс го включи.

— Том, чуваш ли ме? — попита президентът, докато сядаше отново в креслото.

— Здравейте, господин президент — прозвуча гласът на Пруит.

— Добре. Чакай така, Том.

— Да, сър.

— Хънтър, там ли си?

— Да, господин президент.

— Том, чуваш ли ме още?

— Да, сър.

— Добре, господа, разговаряме по сигурна линия. Искам да съм в течение на всичко, което става. Бога ми, всичко. Ясно ли е?

— Да, сър! — беше единодушният отговор.

— Добре. Том, какво е положението при теб?

— Излетяхме от „Хауърд“ преди два часа, сър. Надяваме се да пристигнем във Френска Гвиана след час. Взводът е въоръжен и инструктиран подробно.

— До каква степен им имаш доверие като експерт по специалните операции?

— Ами, ако съдя по онова, което чух от генерал Олсън, сър, този отряд… те се наричат „Мамбо“… е кажи-речи най-добрият. По мое мнение шансът им да успеят е над петдесет процента.

— Петдесет процента? Защо толкова малко? Нали току-що ми каза, че са най-добрите?

— Господин президент, като имам предвид краткото предизвестие и факта, че не познават базата, която ще атакуват, вярвам, че…