Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Тези мисли избледняха в момента, когато Кемрън притвори очи. Миналото отново го навести. Образът на Мари бе изместен от лицето на Скергън. Умоляващите очи прорязаха душата му. Тръгвай, Кемрън…

Зоната на Панамския канал

Денят беше горещ и влажен, небето ясно. Стиснал здраво специалния вариант на автомата „Колт Командо“, старшина Франсиско Ортис бавно и предпазливо си пробиваше път сред гъстата гора. Преди всяка стъпка той внимателно оглеждаше плътната зеленина наоколо — проверяваше дали нещо не се вписва добре в обстановката: необичаен шум, следи от боти, счупени под неестествен ъгъл клонки.

Нищо.

Доволен, той направи още една крачка, приведен ниско, опипвайки леко земята с върха на ботата си, преди да стъпи. Напрежението в тънките му, но мускулести крака беше огромно, ала все още поносимо. Ортис служеше в седми оперативен отряд „Делта“ 17 17 Елитна десантна част за специални операции на въздушните сили на САЩ — Б.ред. , която се състоеше от доброволци от зелените барети, 82-ра въздушнодесантна дивизия и рейнджъри 18 18 Бойци от десантни диверсионно-разузнавателни части — Б.пр. , специално обучени за война в тропическите джунгли. „Делта“, която наброяваше над сто души, се делеше на извънредно маневрени взводове.

Взводът на Ортис го следваше на петнайсетина метра. Животът на другите четиринайсет души зависеше от това дали той ще си свърши добре работата. Ортис беше очите и ушите на своя взвод, който носеше кодовото име „Мамбо“

Старшината надуши нещо чуждо, но не беше сигурен какво е. Той спря, вдигна лявата си ръка, свита в юмрук, и безшумно се смъкна на земята.

Кое от сетивата му беше открило нещо? Беше ли го видял, чул или подушил? Ортис не знаеше, но беше уверен, че пред него нещо не се вписва в естествената среда. Изчака няколко секунди, сетне бавно, почти незабележимо се отлепи от земята в присвита поза.

Ето пак. Този път реши, че това е звук, едва доловим от люлеещите се клонки на близкото палисандрово дърво. Ортис се усмихна. Който и да е отпред, е отракан, но не дотам, че да се изплъзне от тренираните му уши. Франсиско беше положил много усилия, за да развие в еднаква степен всичките си сетива. Повечето от бойците в джунглата разчитат най-вече на едно от тях за сметка на останалите. Ортис знаеше, че това ограничава възможностите им да се нагаждат към различни бойни условия. Нощем, дори когато носеше очила за нощно виждане, Ортис разчиташе още на слуха и на обонянието си. Много трудно е да откриеш в тъмното враг, който стои неподвижен в гората, дори с очилата „Сопелем ТН2–1“, които използваше Ортис. Но неприятелят може да предизвика лек шум или тялото му да излъчва мирис, и това щеше да бъде доловено от Ортис. Франсиско полагаше всички усилия да не свиква с електронните уреди, използвани постоянно от другите разузнавачи, защото знаеше, че в крайна сметка ще попадне някой ден в ситуация, когато ще бъде сам срещу врага, само с ловджийския си нож и гората. И знаеше, че ще бъде готов, ако стане така. Според него нямаше друг начин. Истинският воин в джунглата може да използва единствено нея, за да издебне, да атакува и да се оттегли, без изобщо да бъде забелязан, като остави врага да се чуди откъде му е дошло.

Ортис тръгна към източника на шума от другата страна на редица храсти, зад тясната ивица висока трева отдясно. Той се плъзна през нея; движеше се само когато ветрецът прошумяваше надолу по хълма.

Минута по-късно беше в храстите и бавно отмести една клонка с дулото на колта. На около шест метра от себе си видя четирима от караулните — всички гледаха в обратната посока.

На тия трябва да им присъдят годишната награда за глупост, помисли си той. Ако трябва да застанеш в средата на сечището, поне заеми кръгова позиция, за да виждаш във всички посоки.

Ортис се усмихна. Тихо издърпа сгъваемия приклад на колта, опря го на дясното си рамо и се прицели в най-близкия от четиримата.

После стреля два пъти. Колтът издаде едва доловим звук, щом лазерният лъч попадна в сензорите, прикрепени към жълтата жилетка на караулния. Те затвориха електрическата верига, която включи множество червени и жълти лампички. Караулният моментално засвети като коледна елха. Без да чака реакция, Ортис смени целта и стреля пак. Второ попадение. Бърза смяна на целите и нови два изстрела. Четирима убити. Всичко стана за по-малко от десет секунди.

— По дяволите! Някой ни очисти!