Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Боже мой!

Кеслър пое дълбоко дъх, задържа го, после издиша.

— Хюстън? Тук „Лайтнинг“.

— Майкъл? Нали трябваше да спиш.

— Хюстън, страхувам се, че имам куп лоши новини за всички ни, най-вече за нас двамата тук.

— Какво има, „Лайтнинг“?

— Някой е повредил нарочно двигателя на Джоунс.

— Какво? Повтори, „Лайтнинг“.

— Саботаж, Хюстън. Открих часовников механизъм в раничния двигател на Джоунс. Сега проверявам моя. — Посегна към него и бързо отвори задния капак. Вече знаеше какво да търси. Нищо. — Моят, изглежда, е чист, Хюстън. Мисля, че е най-добре да потегляме обратно, колкото е възможно по-бързо.

— Така мислим и ние тук долу, „Лайтнинг“, особено в светлината на онова, което току-що си намерил. Трябва да получим отговор до няколко часа по въпроса с плочките. Междувременно почивай. Това ти е необходимо.

— Разбрано, Хюстън.

— Ще те събудим след пет часа. Приятни сънища.

— Да, добре. — Кеслър се върна в херметичната камера.

Куру, Френска Гвиана

Вандерхоф запрати броя на „Ню Йорк таймс“ в стената. Първоначалният му план беше пропаднал. „Лайтнинг“ беше успяла някак си да влезе в орбита, но макар че в печата не се споменаваха никакви проблеми, той знаеше, че совалката е повредена. Сигурно е така. Не можеше да има грешка със саботажа на главния двигател. Сигурно е извън строя. НАСА много умело потулваше това. Вандерхоф беше сигурен също, че резервният вариант за повреда на маневрените двигатели е направил почти безизходно положението на совалката.

Той стана от кожената кушетка и отиде до прозорците зад бюрото. Разтърка очи и погледна часовника си. Беше два и половина следобед.

Вторачи поглед в ракетата „Атена V“, която беше почти готова за старт. Тя ще бъде последният гвоздей в ковчега на НАСА.

Кимна, представяйки си заглавията в „Таймс“. „Лайтнинг“, провалът на десетилетието, веднага след историята с телескопа Хъбъл. Целият свят накрая ще разбере, разсъждаваше той, че НАСА просто не разполага с необходимите средства за предотвратяването на нещастни случаи. Никой няма да заподозре, че има нещо, ако „Лайтнинг“ бъде унищожена. Вандерхоф беше уверен, че ако учените от НАСА докопат совалката, саботажът ще бъде разкрит; но това, реши той с присвити устни, няма да стане. „Лайтнинг“ никога няма да се добере до земята.

Обърна се и погледна още веднъж ракетата на Атена. Девет часа, помисли си той. Девет часа и всичко ще свърши.

Намръщи се. Оставаше проблемът с Хигинс. Служителят от ЦРУ беше загазил. Обаждането му по телефона предишната вечер беше тревожно. Дебнеше го шефът на тайната служба и Вандерхоф знаеше, че ако го пипнат, Хигинс може да провали директно цялата мрежа. Верижната реакция след подобно разкритие ще бъде страхотна. Цяло десетилетие на планове и инвестиции, за да стане Европа единствената свръхсила в света към края на века, ще пропадне в момента, когато европейските лидери открият такава конспирация, осъществявана под носа им. Не, Хигинс беше станал ненужно бреме… затова след като говори с него, Вандерхоф проведе още един телефонен разговор. Така се налагаше. Нямаше нищо лично, помисли си той. На първо място са плановете на ЕИО за бъдещето на Европа в космоса.

Вашингтон, Федерален окръг Колумбия

Хигинс вървеше към мястото на срещата, където хората на Вандерхоф ще чакат, за да го измъкнат. Щяха да инсценират смъртта му. Никой нямаше да търси умрял човек. Идеята беше на Хигинс и Вандерхоф я хареса. Чисто, професионално, сигурно. Вместо Хигинс ще бъде подхвърлено друго тяло. Обезобразен, овъглен труп без никаква възможност да бъде разпознат. С него ще бъдат личните вещи на Хигинс. Ще се погрижат никой да не успее да идентифицира трупа по зъбите. Иначе той нямаше никакви особени белези по тялото, които да накарат някого да се усъмни, че подхвърленият труп не е неговият.

Хигинс беше най-впечатлен от факта, че Вандерхоф щеше да свърши тази работа за толкова кратко време. Той наистина беше подценил възможностите на германеца. Но това нямаше значение. След по-малко от двайсет и четири часа щеше да се наслаждава на живота в някое от южноамериканските имения на Вандерхоф, обкръжен от всичко, каквото поиска, за едно охолно съществуване. Това беше наградата, че е рискувал живота си за ЕИО и Атена. Лидерите на ЕИО ще се погрижат за него.

Той приближи до занемарена, изоставена постройка от червени тухли в един от най-забутаните райони на Вашингтон — склада, където местният човек на Вандерхоф му беше наредил да отиде.