Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

— Не мога да отида по-близо.

— Задръж така.

— Дяволски горещо е, Хюстън. Изглежда, че една от турбопомпите е отишла по дяволите.

— Да, виждаме. Можеш ли да кажеш коя — за течния водород или за течния кислород?

— Не мога да си спомня коя беше по-малката, но е взривена по-голямата. Другата все още е цяла.

— Това е помпата за течен водород.

— А бе, дяволски деликатни съоръжения са. Струва ми се, че рано или късно щеше да стане нещо.

Кеслър се намръщи. Джоунс беше прав.

— Хюстън, тук „Лайтнинг“. Имате ли някакви идеи, момчета? — попита Кеслър.

— „Лайтнинг“, току-що прегледахме документацията за техническата поддръжка на главните двигатели. И трите са изпробвани за по хиляда секунди всеки, преди да бъдат инсталирани на кораба. Миналата седмица 20-секундната проба не е показала нищо нередно. Ако съдим по начина, по който се взриви номер едно, сега можем да допуснем само, че вероятно турбопомпата е прегряла, а може би перките просто са се откъснали поради претоварването. Повтарям, това са само догадки. Няма да знаем със сигурност причината, докато не извършим цялостен преглед.

Кеслър въздъхна.

— Джоунс, моля насочи сега камерата към левия маневрен двигател.

Кеслър видя на монитора образа му. Той изглеждаше нормално.

— Не виждам нищо нередно тук.

— Дай в по-едър план.

Джоунс се намести между соплото и вертикалния стабилизатор.

— Съжалявам, момчета, но тук няма никаква видима повреда.

Кеслър доближи на сантиметри от екрана. Всичко изглеждаше нормално. Термичните плочки наоколо бяха непокътнати.

— Как е, Хюстън? — попита Джоунс.

— Ще трябва да продължим диагностиката. Дай ни изглед отдолу.

— Добре… о, по дяволите!

Кеслър видя как образът на екрана се завъртя. Беше се случило нещо.

— Текс, как е при теб? Текс?

— О, боже мой! Не мога да контролирам това нещо!

Кеслър не виждаше пряко Джоунс, който беше зад „Лайтнинг“. На екрана совалката се въртеше около оста си и се отдалечаваше. А това означаваше, че и Джоунс се превърта и се отдалечава, губейки очевидно контрол. Кеслър най-сетне го видя над опашката да се върти във всички посоки.

— Затвори очи. Отпусни се!

— Какви ми ги плямпаш, човече! Тази играчка тук си е наумила нещо. Ръцете ми дори не са на проклетите ключове, а двигателят беснее. Какво става, по дяволите?

— Джоунс, тук Хюстън. Изключи РРД. Изключи го!

Кеслър видя онова, от което се опасяваше. Джоунс, все още превъртайки се, се носеше право срещу „Лайтнинг“. Господи! Ще се размаже в кораба!

— Текс! Изключи го! Господи, моля те, изключи го!

— По дяволите! Опитвам се, опитвам се!

Кеслър успя да види как Джоунс блъскаше бясно с лявата ръка по контролното табло над дясното си рамо, мъчейки се да завърти ключа, преди да изчезне от очите му. Кеслър незабавно премести погледа си върху екрана. Соплото на левия маневрен двигател се виждаше все по-голямо.

— О, господи. Не-е-е! — изкрещя Джоунс.

Екранът угасна.

— Текс?… Текс?… Текс! О, господи!

— „Лайтнинг“, какво става? Нашият екран току-що угасна. Виждаш ли Джоунс?

— Току-що се блъсна в соплото на левия маневрен двигател. РРД още е включен. Той се върти и се отдалечава от совалката! — Кеслър виждаше през прозорците как Джоунс продължава да се премята във всички посоки и пак започна да се отдалечава от „Лайтнинг“.

— Проклетият двигател! — Кеслър свали шлемофона, спусна се на средната палуба, херметизира камерата и влетя в нея. Действуваше бързо, затвори вътрешния люк, за секунди се съблече, сложи подплатата. Посегна към долната част на скафандъра и го навлече до кръста си. Сетне намъкна горната му част и съедини двете половини с металния пръстен.

— „Лайтнинг“? Какво става? Какво е състоянието на Джоунс? Движи ли се?

Кеслър едва чу от високоговорителите гласа на Хънтър, сетивата му бяха притъпени от внезапния прилив на адреналин в кръвта му. Всяка секунда беше ценна. Всяка проклета секунда. Преди години беше подвел Джоунс в Ирак. Твърдо бе решил да не повтаря това. Като командир на полета той носеше отговорност за кораба и за екипажа му. Джоунс беше неговият екипаж.

Кеслър опря гръб в своя раничен двигател и го привърза, като премести контролното табло на гърдите си. Ръкавиците, ръкавиците… Огледа поставката вляво.

Ето ги!

Той завинти ръкавиците, сложи шапчицата с микрофона и включи раничния двигател. Взе шлема и го намести, завинти го, погледна контролните уреди на гърдите си. Беше готов за работа. Кеслър спусна козирката на шлема.