Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

— Боже мой — възкликна председателят на Съвета на началник щабовете. — Трябва да действуваме незабавно, господин президент. Ако информацията на Том е достоверна, както е било в миналото, трябва да действуваме незабавно.

— Ами ако не е? — попита Стайс. — Том разполага единствено с догадки. Няма никакво веществено доказателство, само твърденията на Стоун. С това не искам да те обидя, Стоун.

Кемрън се намръщи.

— Не съм се засегнал. Но бих искал да изтъкна, сър, че Мари Гийю, която е на път от Париж за тук, ще потвърди казаното от мен. Тя самата е учен и присъстваше, когато убиха учените от Атена.

— Известно ни е — Стайс въздъхна и се обърна към президента. — От това, което знаем, сър, Атена се кани да изведе в орбита един много усъвършенствуван спътник за австралийското правителство. Имаме си работа с двеста милиона за спътника и с още трийсет милиона за ракетата. Не можем просто да идем и да унищожим всичко това, нали?

Пруит си пое дъх дълбоко — язвата вече не му даваше мира. Страшно му се искаше да бръкне в джоба за пакетчето с антиацид, но реши да не го прави.

— Догадки ли? Не съм съгласен — отговори той небрежно и колкото може по-сдържано. — Всичко зависи от това как гледате на сведенията, г-н министър. Не вярвам в съвпадения, но станаха твърде много взаимносвързани инциденти, за да не им обърнем внимание и да ги отпишем като случайни. Нека всички си припомним също факта, че „Лайтнинг“ имаше неприятности точно тогава, когато данните прогнозираха, че това ще се случи. По мое мнение проблемите с „Лайтнинг“ са вещественото доказателство, от което се нуждаем. Господа, сведенията тук сочат съвсем определено, че нещо не е наред. Показанията на Кемрън Стоун… и на Мари Гийю… просто обобщават всичко това.

Президентът, Пруит и Кемрън мълчаха, докато останалите проучваха алтернативите и изказваха различни мнения как да се справят с положението.

Накрая президентът стана и отиде до бронираните прозорци, които гледаха към розовата градина на Белия дом. През стъклата се процеждаше жълтеникавата светлина от халогенните прожектори. Президентът просто гледаше навън, вирнал брадичка, с ръце зад гърба си. В кабинета сега беше тихо. Всички знаеха, че е изслушал всичко, което е искал да чуе, и сега формулира своя отговор на кризата.

Президентът се обърна и погледна Пруит.

— Някой уведоми ли НАСА за това?

— Не, сър.

— Ами ФБР? Там знаят ли нещо?

— Двама техници от лабораторията за анализи участвуваха в разследването за откриване на двойния агент, сър.

— Добре. Ще се погрижа съответните хора да научат за тези неща, ако това е пътят, по който ще тръгнем. Междувременно пази в тайна цялата работа.

— Да, сър.

— Том, както винаги, ти обясни ситуацията ясно и стегнато. Чудесно изложение.

— Благодаря, г-н президент.

— Благодаря и на вас, г-н Стоун.

— Няма защо, г-н президент.

— Сега, ако не възразявате, бих искал да обсъдя възможностите за действия с моя щаб. Върнете се в Ленгли. Ще ви уведомя за нашето решение.

— Разбрано, сър.

Пруит остави картата и снимките на масичката, взе куфарчето си и даде знак на Кемрън да го последва.

Затвориха вратата зад себе си. Пруит остави куфарчето и бръкна в джоба си.

— Том?

— Да — отговори той, докато дъвчеше таблетките.

— Мисля, че моето участие в тази работа свърши. Направих, каквото се очакваше от мен. Сега на вас, момчета, се пада да…

— Поостани малко. Кой знае, може да се случи нещо интересно.

— Точно от това ме е страх.

— Както и да е, не бързай. Освен това, ако нещата наистина станат интересни, ще ни е необходима и помощта на Мари.

— Защо и тя? Струва ми се, че вече преживя достатъчно неприятности.

— Тя е работила на площадката в Куру, нали?

— Да, но… почакай малко, Том. Не искам да я излагам на…

— Спокойно. Може да ни потрябва само малко разузнаване на ракетния комплекс, преди да се намесим, ако изобщо се намесим.

Кемрън въздъхна и погледна часовника си. Самолетът на Мари трябваше да пристигне между дванайсет и тринайсет часа.

Международно летище „Дълес“,

Вашингтон, Федерален окръг Колумбия

Кемрън крачеше насам-натам край вратата, докато пътниците слизаха от самолета „ДС-10“ на компанията „Трансуърлд еърлайнс“. Макар и много развълнуван от предстоящата среща с Мари, той като професионалист не показваше външно чувствата си. Пруит беше прав. Колкото и да му се искаше да прекрати участието си в тази операция, проблемът далеч не беше решен. Заговор заплашваше да унищожи бъдещето на Америка в космоса. Кемрън знаеше, че трябва да остане поне още мъничко.