Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Мислите й секнаха, когато забеляза след себе си трима мъже с пардесюта. Откъде се взеха? Тя ускори крачки, мъжете също. Мари хвърли покупките и се втурна към хотела. Други двама, също в пардесюта, вече стояха до входа. Тръгнаха насреща й. Тя спря и погледна назад. Тримата тичаха към нея. Един от тях вдигна в ръка служебната си карта.

— Г-жа Гийю?

Докато приближаваха, Мари разпозна картата. ЦРУ! Хванали са Кемрън и сега идват за мен!

Инстинктивно тя се втурна през улицата. Хората от ЦРУ затичаха след нея.

— Моля ви! Спрете! Вие не разбирате! — викаше единият, но в мислите си тя виждаше само убийците, които преследваха Кемрън край реката.

Свежият утринен въздух изпълни дробовете й, докато тичаше през тясната, засадена с мека трева ивица от другата страна на улицата. Краката я боляха, но тя продължи да тича, дишайки тежко, докато навлезе в малък парк. Дръвчетата от двете й страни се размиха в някаква зелена стена, тя се мъчеше да увеличи дистанцията, но губеше сили, зави й се свят. Не беше в състояние да издържи дълго в същото темпо. Трябва да намали…

Изведнъж силна ръка я сграбчи изотзад и я свали на земята зад редица храсти край дръвчетата. Мари яростно зарита, като с лявата си ръка се мъчеше безуспешно да докопа зад себе си нападателя: я кичур коса, я ухо, може би ще успее да издраска лицето му, да го стисне за гърлото… каквото и да е. Но мъжът притискаше здраво устата й с едната си ръка, а с другата блокираше дясната й ръка.

Вече бясна, Мари почувствува как силните ръце я обръщат.

Животни! Вие сте глутница животни!

Издърпа дясната си ръка и се опита да го издраска по шията, но той бързо парира несръчното й движение с лакът. Все още замаяна от краткото, но изнурително тичане, без да обръща внимание на онова, което говореше човекът от ЦРУ, Мари продължаваше безуспешните опити да ритне или да блъсне агента, който лесно блокира всичките й удари.

— Г-жа Гийю, изслушайте ме! — дочу най-сетне думите му, докато той я държеше за раменете. — Всичко е наред! Кемрън е добре! Дойдохме да ви заведем при него. Той е в безопасност във Вашингтон и скоро вие ще бъдете с него.

Очите на Мари се премрежиха. Помисли, че разсъдъкът й си прави лоши шеги с нея, карайки я да вярва на нещо, което тя така отчаяно се молеше да излезе истина. Упорито не искаше да вярва на ушите си, но ето че пак чу същото.

— Моля ви, изслушайте ме! Кемрън е в безопасност, вие вече също! Успокойте се и ни позволете да се погрижим за вас. Моля ви, г-жа Гийю.

Мари не можеше да се съпротивлява повече. Човекът от ЦРУ победи.

Докато тя отпускаше тялото си, очите й бавно различиха лицето на мъжа — непознато лице, но в очите му имаше състрадание и топлота, а Мари се нуждаеше от нещо, което да я извади от това умопомрачение.

— Всичко ще бъде наред, г-жа Гийю.

Тя склони глава на рамото му и зарида безгласно.

Белият дом

Макар че за трети път вече влизаше в Овалния кабинет, Пруит почувствува как стомахът му се свива, когато се изправи пред един сънен президент, един много сприхав министър на отбраната, пред държавния секретар и председателя на Съвета на началник щабовете. Не успяха да се свържат навреме за заседанието с директора на ЦРУ, който беше в отпуск и ловуваше из планините. Кемрън седеше на един диван до министъра на отбраната. Пруит знаеше, че заеманият от него пост сам по себе си не е достатъчно влиятелен, за да събере с толкова кратко предизвестие тези държавници в една стая. Уважението, което предизвика с действията си по време на предишни кризи, всъщност измъкна президента от леглото. Пруит знаеше, че той цени високо неговото мнение.

Президентът се подпираше на ръба на дъбовото бюро срещу канапетата. Беше в светлосиви памучни панталони и бяло поло. Пруит стоеше встрани пред малка масичка с тринога.

— Господа — започна президентът, — искам да се извиня, че ви вдигам от сън в такова време, но Том ми се обади преди час с доста тревожна информация. Отнася се за бъдещето на НАСА. По-нататък имаш думата ти, Том.

Пруит си пое въздух. Никога не му ставаше по-леко в такива моменти. Два пъти през живота си беше заставал пред лидерите на нацията и двата пъти язвата вцепеняваше гръдния му кош и почти притъпяваше сетивата му. Почувствува как киселините в стомаха му се увеличиха и стисна зъби, но бързо успя да си придаде бодър вид, когато всички в кабинета обърнаха погледи към него.

— Благодаря Ви, господин президент. Господа, вие всички вече сте осведомени за проблемите, с които се сблъсква в космоса совалката на НАСА „Лайтнинг“. Първо, един от главните двигатели отказа при излитането, а после…