Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

После спря да се разхожда и се обърна към вратата. Очите, лицето й. Видя я да се усмихва, щом го забеляза, и тя се втурна покрай сепнатите пътници в ръцете му. Кемрън затвори очи и пое дълбоко дъх, чувствувайки тялото на Мари, прилепнало към неговото. Нямаше нужда от думи.

— Толкова се страхувах — прошепна тя накрая в ухото му. — Не знаех дали ти…

— Ш-шт. Добре съм, Мари, а и ти също.

— Не знаеш какво ми беше да…

— Не се тревожи. Вече няма да те напускам. Обещавам.

Мари го прегърна силно. Кемрън не се възпротиви. Логиката може да почака, докато душата му се облива в любов, каквато не бе изпитвал близо две десетилетия.

На борда на „Лайтнинг“

В херметическата камера между средната палуба и товарния отсек Кеслър помагаше на Джоунс да облече скафандъра за работа в космоса, който им осигуряваше не само термична защита извън кораба, но ги предпазваше и от микрометеорити. Обикновено астронавтите си слагаха сами тези скафандри в космоса, но Кеслър смяташе, че не е зле да помогне на Джоунс при първото му обличане в условията на безтегловност. Костюмът имаше три части — подплата, херметически скафандър и система за осигуряване на жизнеспособна среда.

Джоунс не се нуждаеше от помощ, за да влезе в подплатата, която външно приличаше на дълга ватенка. Тя беше направена от еластична синтетична тъкан с вплетени в нея пластмасови тръбички с вода за охлаждане на тялото.

Джоунс пое от една маска последната глътка чист кислород. Едночасовата процедура на вдишването му, преди да излезе в открития космос, бе необходима, защото нормалната атмосфера в кораба съдържаше 79 процента азот и 21 процента кислород при налягане, равно на налягането при морското равнище. За по-голяма маневреност обаче херметическият скафандър работеше с чист кислород при много по-ниско налягане. Процедурата изчистваше азота от кръвоносната система и не му позволяваше да образува мехурчета, които могат да предизвикат гадене, спазми и силни болки в ставите.

Кеслър държеше долната част на скафандъра, докато Джоунс напъха крака в него. После Джоунс хвана металния пръстен, който съединяваше двете половини на скафандъра, докато Кеслър взе горната част от поставката зад гърба му.

— Готов ли си?

— И още как.

Кеслър му нахлузи скафандъра почти като фланелка. Джоунс пъхна ръце през дупките, докато той се люшкаше около раменете му.

— По дяволите! Екстра работа. Къде-къде по-лесно, отколкото долу, където бродят бизони.

Кеслър се усмихна. Обличането на 113-килограмовия скафандър на земята беше адски трудно, но в състояние на безтегловност ставаше проста работа. Кеслър съедини двете му части с металния пръстен.

— Как се чувствуваш?

— Страхотно. Просто страхотно. — Джоунс се раздвижи из камерата, пробвайки гъвкавостта на скафандъра.

Кеслър му надяна ръкавиците и ги прикачи към ръкавите. Джоунс размърда пръсти.

— Бива ги.

— Добре. Обърни се. Трябва да ти сложа осигурителна система. — Кеслър взе от поставката приличащата на раница апаратура, която поддържаше кислорода, налягането и вентилацията на скафандъра. Прикачи я към гърба на Джоунс и свърза няколко тръбички със скафандъра. После отиде пред Джоунс.

— А сега да ти надяна капелата. Стой мирен. — Кеслър нахлупи на главата му плътно прилепваща шапчица с микрофон и слушалки в нея. — А това е, ако ожаднееш. — Пъхна вътре тубичка с вода, която имаше тръбичка с клапан, отварящ се при всмукване.

— Благодаря, но да ти кажа правичката, май предпочитам „Джак Дениълс“ 16 16 Марка уиски — Б.пр. .

— Да не искаш да кажеш, че си неспокоен?

— Не съвсем, но точно сега ми се струва, че бих дал лявото си мъдо за една цигара.

— Съжалявам, приятелю. Присъствието в космоса налага някои лишения.

— И още как! Добре, хайде да задвижим това кутре.

Кеслър прикачи към предницата на скафандъра индикатора и контролния уред на осигурителната система и я включи. По пластмасовите тръбички в подплатата потече студена вода, системата започна да впръсква кислород и се опита да създаде налягане в скафандъра.

Кеслър постави шлема на Джоунс, завинти го на мястото му, направи същото с ръкавиците. Вече херметически затворен, в скафандъра бързо се установи необходимото налягане. Тогава Кеслър увеличи двойно налягането и прекъсна достъпа на кислород. Изчака шейсет секунди, преди да се увери по уреда на гърдите на Джоунс, че налягането не спада повече от допустимото. Доволен, той възстанови притока на кислорода и изравни наляганията в скафандъра и в камерата. Погледна часовника си.