Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Моля за потвърждение. „Лайтнинг“? „Лайтнинг“? По дяволите, Майкъл. Отговори ми!

— Тук съм, шефе — отговори той. — Тръгвам след него.

— Не още. Не си напълно готов с дишането.

— Зная, шефе, но нямам избор. Той се отдалечава!

— Тогава внимавай много. Опитай се да минеш с минимум усилия. Не дишай много бързо, защото може да повърнеш в скафандъра.

— Прието.

Кеслър си наложи бързо да преодолее липсата на ориентация, типична за онези, които за пръв път излизат в космоса. Голяма част от южноамериканския континент сякаш висеше над главата му, когато погледна нагоре през козирката отворените врати на товарния отсек.

— Не се изнервяй, Майкъл. Дишай бавно кислорода. Нека тялото ти привикне бавно с него. Задържай го по възможност повече и издишвай бавно — обади се Хънтър.

— Опитвам се, шефе. Излизам.

Кеслър се измъкна от товарния отсек. Огледа се, но не видя Джоунс. Озадачен, той се придвижи на трийсетина метра нагоре и вдясно от совалката. Все още никаква следа от него. Спусна се на петнайсетина метра под „Лайтнинг“. Ето го! Една бяла фигура. Все още въртяща се безконтролно. Липсващите плочки от долната част на „Лайтнинг“ го разсеяха за миг, но логичният му ум бързо постави нещата на място. Първо стигни до Текс, после се тревожи за липсващите плочки.

Кеслър приближи на три метра от Джоунс. Забеляза, че раничният му двигател, изглежда, не работи, вероятно изчерпал запаса от сгъстен азот. Няма видима повреда по скафандъра. Все още херметизиран. Козирката е цяла, значи и шлемът не е повреден. Кеслър задиша по-леко. Обнадежди се.

Бавно доближи своя въртящ се приятел.

— Шейсет сантиметра… трийсет сантиметра… допир, о, по дяволите! Движението на Кеслър напред накара Джоунс да се разклати. На свой ред въртенето на Джоунс завъртя и Кеслър по посока на часовниковата стрелка. За миг пред погледа му се изнизаха земята, космосът, корабът и Джоунс, които си сменяха местата, докато той се отдалечи, въртейки се неудържимо във всички посоки.

Кеслър загуби ориентация, виеше му се свят. Опита се да се съсредоточи и да си припомни часовете в тренажьора. Ръцете му трескаво заопипваха раничния двигател, но обърканият му ум не можеше да реши в каква посока да посегне. Дишането му се учести. Опитваше се да овладее все по-силното гадене.

— Затвори очи! Затвори ги и задръж дъха си. Припомни си подготовката — чу Кеслър думите на Хънтър по радиото, но започна да го обхваща паника. Совалката сякаш се отдръпваше все по-далеч и по-далеч.

— По дяволите, Майкъл! Наредих ти изрично. Затвори очи и се отпусни. Имаш достатъчно сгъстен азот за връщане. Вдишай бавно, задръж няколко секунди, издишай бавно. Съсредоточи се!

Гласът на Хънтър вдъхваше увереност. Макар предназначен за придвижване в радиус 90 метра от кораба, раничният двигател можеше да го върне и от по-голямо разстояние. Докато пред очите му трепкаха и се смесваха образите на земята и космоса, Кеслър успя да почерпи сили от подготовката в НАСА и си наложи да направи нещо, което инстинктивно отказваше: затвори очи. Моментално всичко изчезна, сякаш някой спусна рязко тежка врата пред него, изолирайки го от ненадейно обхваналата го лудост. Спокойствие. Очите му спряха да регистрират движение, мозъкът заработи отново, тялото се отпусна. Дишането на Кеслър се нормализира.

— Затворих очи.

— Браво, Майкъл — каза Хънтър. — А сега слушай внимателно. Виждам те съвсем ясно чрез една от камерите в товарния отсек. Въртиш се по посока на часовниковата стрелка веднъж на всеки десет секунди. Парирай с 2-секундно включване на двигателя.

Кеслър едва не отвори очи да посегне към контролното табло, но се сдържа. Пипнешком той включи двигателя. Хиляда и едно… хиляда и две. Изключи го.

— Добре, Майкъл. Сега ти се превърташ и назад с по-малка скорост… хм-м, горе-долу веднъж на минута. Една секунда ще те оправи.

— Разбрано — отговори Кеслър, докато започваше да си връща увереността. Изпълни нареждането на Хънтър и включи двигателя.

— Добре, а сега какво?

— Отвори очи.

Кеслър ги отвори. Господи! Успя да промълви само това, когато разбра колко много се е отдалечил за толкова малко време. „Лайтнинг“ се виждаше като бяла пръчица, не по-дълга от няколко сантиметра. Джоунс се носеше на около петнайсетина метра от него и се превърташе по-бързо.

Кеслър реши да действува другояче. Приближи се на около метър и половина. Откачи висящия отстрани на раничния си двигател специален триметров шнур с щипки в двата края. Защипа едната за собствения си двигател и се доближи още малко до Джоунс. Посегна към средата на скафандъра му и успя да прикачи другата щипка към един от неговите ремъци.