Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

— Можем да четем, Том — изведнъж се обади министърът на отбраната Карлтън Стайс. Той размаха поверителната записка, която Пруит лично бе връчил на президента. В нея се описваше подробно сегашното състояние на космическия кораб.

— Моля ви да ме изтърпите, сър.

— Продължавай, Том — каза президентът.

Въпреки стомашните си проблеми Пруит се усмихна в себе си. Казаното от президента означаваше „не го прекъсвай пак, по дяволите, докато не завърши!“

— Благодаря Ви, сър. След по-малко от час се повредиха двигателите на системата за маневриране в орбита, по време, когато трябваше да изведат „Лайтнинг“ на по-висока и по-сигурна орбита. За щастие отказаха, след като тя набра достатъчно скорост, за да достигне все пак някъде между предишната и желаната орбита. Причината не може да бъде точно установена, докато совалката не се завърне на земята и учените от НАСА не получат възможност да ги разглобят и прегледат. Господа, заявявам тук пред вас, че проблемите на „Лайтнинг“ възникнаха не от неправилно функциониране на двигателите, а се дължат на саботаж.

Последва незабавна реакция от слушателите. Министърът на отбраната подхвърли някаква реплика на председателя на Съвета на началник щабовете, а държавният секретар затвори очи и затърка голямото си чело.

После Стайс се обърна към Пруит.

— Том, откъде знаеш това?

— От един от моите агенти, господин министър. Кемрън Стоун.

Пруит погледна Кемрън, после другите в кабинета. Те всички се втренчиха в него, в това число и президентът. Пруит се прокашля и започна историята от самото начало: тайнствената злополука с колата на Клод Гийю, разкритията на Мари Гийю за унищожаването на руския космически кораб, престрелката в хотела, предадената на Кемрън информация от учените на Атена, стрелбата в склада и последвалите инциденти, замесващи пряко ЦРУ. Пруит разказа всичко по възможно най-добрия начин. Завърши с кратко описание на ракетния комплекс на Атена във Френска Гвиана.

В кабинета беше тихо.

— Как, Том? Как можеш да повярваш на подобно нещо без конкретни доказателства? — попита Стайс.

Пруит не трепна и втренчи поглед в министъра на отбраната. Макар че киселините в стомаха му почти притъпиха сетивата му, той се прокашля и се обърна към присъствуващите:

— Господа, представих ви данни, които, изглежда, потвърждават информацията на мистър Стоун. Признавам, че не мога да ви дам неопровержими доказателства, но реалното състояние на нещата в разузнаването е такова, че често не можем да получим подобни доказателства. Обикновено тръгваме от поредица факти. После трябва да градим теории и да ги съпоставяме с тях, докато намерим най-подходящата версия. Възприемаме я и се надяваме, че новите факти ще продължат да се вместват в нея. В този случай трябва да призная, че отначало се колебаех, но след като нашите хора в НАСА ме информираха за проблемите, с които се сблъсква „Лайтнинг“… да, господа, вече беше очевидно, че става дума за нещо изключително сериозно. За момента можем да направим едно от двете неща. Да затворим очи, да не обръщаме внимание и да се надяваме, че НАСА ще се справи сама с положението. Или да приемем ситуацията, каквато е, и да предприемем нещо по въпроса. Избирайте, господа. Аз просто ви запознавам с информацията.

Мълчанието продължи. Пруит забеляза, че Стайс се е втренчил в пода. Беше понагрубил министъра на отбраната.

— Близо ли е до брега онова място във Френска Гвиана? — попита председателят на Съвета на началник щабовете.

— Какво имаш предвид? — осведоми се президентът, преди Пруит да успее да посочи на картата на Френска Гвиана, закрепена с кабърчета на масичката.

— Просто искам да проуча всички наши варианти, господин президент.

Президентът кимна и погледна Пруит, който пристъпи към масичката и посочи крайбрежния град.

— Да, сър, така е. Комплексът е близо до Дяволския остров, на шейсетина километра от столицата Кайена.

— Можем ли да потвърдим разполагането на ракетата?

Пруит се усмихна и извади две спътникови снимки.

— Снимките са точно отпреди час, направени при преминаването на сателита КН-11. Ето ракетния комплекс. — Той посочи някакво съоръжение в дясната част на снимката. — А тук, в центъра, е самата ракета. Моят специалист потвърди, че това е ракетата „Атена V“, която може да извежда полезен товар в геостационарна орбита. Много мощна ракета, сър. И абсолютно надеждна. Тя ще бъде изстреляна точно в 23:35 часа местно време, 22:35 часа наше време. — Пруит погледна часовника си. — Точно след шестнайсет часа и петнайсет минути.