Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

Макар че от няколко години не бе идвал във Вашингтон, Кемрън помнеше ясно многобройните случаи, когато долиташе от Мексико за срещи с предишния си оперативен началник, тогава шеф на отдел „Западно полукълбо“. Няколко от срещите се бяха състояли в дома на Пруит.

Ленгли, Вирджиния

Изнурен, объркан, все още тормозен от болката, Хигинс доближи вратата на кабинета си в дванайсет и трийсет на обяд. Макар че по лицето му личаха само няколко резки, той беше скрил с кафявото поло дузина нарези по врата и под шията си. Разрезът на рамото му беше най-болезнен, но се понасяше след подходящото бинтоване. В известен смисъл Хигинс смяташе, че му върви. В края на краищата успя да ликвидира Джордж и макар че при това загуби двама от хората си, полицията никога няма да може да научи нещо от труповете им. Както и той самият, хората на Хигинс не носеха нищо, което би могло да ги свърже с ЦРУ.

Едва ли е необходимо да се каже, че Хигинс не носеше и дадения му от ЦРУ радиотелефон, затова преди да влезе в кабинета си, той спря до бюрото на секретарката си, за да провери бележките, които знаеше, че ще намери там.

Имаше няколко — повечето можеха да изчакат до другия ден. Пръстите му спряха, когато вдигна малка бележка от секретарката си. В нея пишеше, че Том Пруит се е отбил и че по негова молба тя му е звъняла няколко пъти. Видя и друга бележка с почерка на Пруит, която гласеше Хигинс да му се обади незабавно, независимо по кое време.

Хигинс прокара ръка през косата си. През всичките тези години, откакто работеше за Пруит, шефът на секретната служба беше идвал в кабинета му само няколко пъти. В ЦРУ планината никога не отива при Мохамед.

Дали подозира нещо?

— Глупости! — Влезе в кабинета си и внимателно огледа стаята. Всичко изглеждаше наред. Картината на стената над сейфа му си стоеше така, както я беше оставил, а никой друг не знаеше неговата комбинация. Дори и Пруит. Хигинс беше достатъчно предпазлив и смени комбинацията, когато се пренесе, без началникът му да знае. Но дори и това нямаше значение. Хигинс винаги проявяваше крайна предпазливост и не държеше никакви писмени бележки за работата си. Пруит не би могъл да научи нищо от този кабинет, дори ако е търсел нещо. Но след като разбра за повредените компютри и научи за смъртта на Джордж, посещението му може да означава само едно от две неща. Или той хранеше подозрения, или търсеше помощта на Хигинс в текущите разследвания. Все пак Хигинс беше официалният ръководител на отдел „Западно полукълбо“. Това беше негов терен.

Изведнъж вратата се отвори.

Хигинс се обърна с ръка в джоба на палтото. Той я задържа там.

— Исусе Христе! Да не си повторила вече. Изплаши ме.

— Съжалявам, сър. Но време е да прибера боклука — рече чистачката.

Боклука? Боклука! По дяволите!

Хигинс се втурна към металната кутия за отпадъци до бюрото му. Изгорените листове бяха там…, но дали? Беше изгорил три листа. Вдигна кутията и я изпразни върху килима.

От нея се изсипа овъглена хартия колкото за един лист. Той погледна чистачката, която имаше озадачен вид.

— Всичко наред ли е, сър?

— Да… да, наред е. Както виждаш, ще трябва да минеш килима ми с прахосмукачката.

Чистачката поклати глава.

— Както кажете, сър. Ще ида да взема прахос…

— Не сега. По-късно! Сега имам работа.

— Тогава чак утре, сър.

— Добре, добре. Утре е добре. Довиждане.

Чистачката се намръщи, обърна се и затвори вратата след себе си.

Хигинс стисна юмруци. Сега вече знаеше със сигурност защо Пруит е идвал в кабинета му. Началникът му го подозираше. Защо? Дали е успял да говори с Джордж, преди да го очистя? Или е решил да отиде в архива и да провери дали е там първата разпечатка от компютъра? Нямаше значение. Оставаше фактът, че Пруит по някакъв начин е започнал да го подозира. И то достатъчно, за да влезе в кабинета му и да вземе овъглените късчета хартия, които сигурно в този момент са подложени на анализ. Ако анализът е успешен, Хигинс знаеше, че Пруит ще го разобличи.

Излезе от кабинета си и тръгна към колата. Трябва веднага да намери телефонна кабина. Трябва да се обади незабавно на Вандерхоф.

Том Пруит отиде до прозорците зад бюрото си и погледна през тях към паркинга. Примигна от изненада, когато видя подчинения си. Роланд? Наистина беше той, вървеше към колата си.

Странно, реши той. Особено след като му беше оставил бележка при секретарката, че иска да го види незабавно.

Пруит присви очи. Може би… Той излезе в коридора и продължи по него до края, после надясно. Кабинетът на Хигинс беше по средата на другата чупка. Една чистачка чистеше килима с прахосмукачка на десетина метра от вратата на кабинета.