Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

— Всичко е от тази сутрин, сър. Мистър Хигинс винаги преглежда пощата си за деня, преди да си тръгне вечерта.

— Благодаря ви още веднъж.

Странно. Много странно. Защо той не ми каза нищо вчера за откритията на Джордж? И защо не отговаря по телефона? Хигинс трябваше да бъде на разположение двайсет и четири часа в денонощието — затова носеше със себе си специален радиотелефон.

Пруит тръгна към кабинета си, крачеше много бавно, мъчейки се да сведе до минимум риска да раздвижи крехките парченца хартия. Някой с подходящи инструменти би могъл да разчете част от написаното, ако ги запази цели, но ако се разчупят, няма никакви шансове.

Добра се до кабинета си.

— Здравейте, сър — посрещна го Тами. — Божичко, божичко, какво е това, дето…

— Свържи ме с ФБР — прекъсна я Пруит, — отдела за микроскопен анализ. Побързай!

Отвори вратата на стаята си и внимателно отиде до бюрото, положи леко върху него белия лист. Овъглените листа все още бяха цели. Пруит ги загледа. Вроденото любопитство надделя над чувството за доверие. Трябва да разбере какво крият тези парчета хартия, а ФБР разполагаше с необходимите за това инструменти.

Някъде над северния атлантик

Кемрън свали слушалките и облегна глава. Филмът беше не по-малко отегчителен от полета. Беше опитал безуспешно да заспи на два пъти през последния час, но възбудата от последните няколко дни не го напускаше, адреналинът все още беше в кръвта му. Досега му вървеше. Успя да оцелее въпреки плановете на някой да бъде убит. Още веднъж прехвърли в ума си възможностите. Един от подозрителните е шефът на европейския отдел Хигинс — по простата причина, че той би трябвало да бъде единственият човек, с когото би се свързал Потър преди операцията по ликвидирането. Хигинс знае, че Кемрън е запознат с процедурите на ЦРУ в такива случаи. Следователно, когато опитът за убийство в Ботаническата градина успя само наполовина, Хигинс би трябвало да допусне следното: Кемрън се е сетил, че единствен той е знаел за срещата. Тоест вината е у Хигинс. Ами ако някой е засякъл обаждането на Потър до Хигинс? А защо не и моя разговор с Потър?, мислеше си Кемрън, припомняйки си сивия камион, паркиран до страничната врата на посолството. В такъв случай Хигинс не е виновен. Може би Потър е нечист и са го убили, защото е знаел твърде много за плановете на Атена. Може би някой в Атена е сметнал, че Потър е излишен товар. Кемрън притвори очи за малко. Възможности.

Друго, което тревожеше Кемрън, беше заповедта за ликвидиране — такива пълномощия има само на ниво директори. В неговия случай само някой като Том Пруит или над него има правото да даде подобно нареждане. Кемрън поклати глава, отказвайки да повярва, че старият му оперативен началник може да стори такова нещо, освен ако… освен ако всичко, което е знаел Пруит, е било от информация, грижливо поднесена от двойния агент. Някой сигурно е преиначил фактите и ги е представил на Пруит по начин, който не оставя съмнение, че Кемрън трябва да бъде ликвидиран.

В това има смисъл, реши Кемрън. Положително има смисъл, а тъй като засега малко неща изглеждаха смислени, трябва да се придържа към тази теория. Той се усмихна. Аналитичният му ум познаваше само един начин да направи това.

Университетската болница „Джордж Вашингтон“, Вашингтон,

Федерален окръг Колумбия

Пруит излезе от стаята на Мърфи на втория етаж и тръгна към асансьорите. Старшината в оставка продължаваше да е в безсъзнание. Лекарите се опасяваха, че има мозъчно увреждане от липсата на кръв и кислород. Бяха изследвали няколко пъти на скенер церебралната тъкан без особени резултати. И макар че всички изследвания от пробите показваха нормална мозъчна дейност по време на сън, те не можеха да отговорят на въпроса ще дойде ли изобщо Мърфи в съзнание, или не.

Твърде много въпроси. Дори след като прегледа няколко пъти цялата поредица от инциденти и ги анализира обективно, Пруит все още не можеше да намери обяснение защо Хигинс бе задържал информацията на Джордж, която противоречеше на едно от основанията да обвини Стоун. Освен това Хигинс все още не отговаряше на настойчивото звънене по специалния телефон. Колкото повече време минаваше в опити да се свърже с него, толкова по-подозрителен ставаше Пруит.

Той тръгна обратно към Ленгли.

Вашингтон, Федерален окръг Колумбия

Малко преди дванайсет и половина на обяд Кемрън намали скоростта, когато навлезе в тихото предградие. Не искаше да привлича каквото и да е внимание към себе си, особено ако имаше някаква програма за наблюдение на този район. Самолетът от Париж беше пристигнал по разписание на нюйоркското летище. Без особени затруднения мина през митницата и напусна международното летище само трийсет минути след кацането, което му даде достатъчно време да хване самолета до летище „Дълес“. Беше кацнал във Вашингтон без премеждия преди по-малко от час. С фалшивата шофьорска книжка Кемрън нае кола от местния клон на „Херц“.