Рохелио Пинейро - Обсадата на Лайтнинг

— Благодаря. Трябва да обсъдим нещо много важно.

Пруит се върна в кабинета на Хигинс, който преди години беше негов собствен, преди да получи повишението. Хигинс определено го беше видоизменил доста. Повечето от старите мебели на Пруит бяха подменени с по-модерни. Началниците на отдели в ЦРУ разполагаха с известен бюджет за обзавеждане. На по-високия пост отговаряше и по-голям бюджет. Пруит не поиска да се възползва от възможността да купи нова мебелировка след последното си повишение. Старият му шеф, който беше убит, му беше добър приятел. Пруит беше запазил кабинета почти непокътнат по сантиментални причини, както и от уважение. До ден-днешен той още ползваше въртящия се кожен стол и дъбовото бюро на своя предшественик.

Пруит усети мирис на изгоряло и веднага реши, че секретарката на Хигинс е пушила в кабинета. След секунди разбра, че не е цигарен дим, а нещо, което е било изгорено тук. Пруит разпозна миризмата, защото понякога сам беше горил строго секретни материали и поверителна информация, преди да се сдобие с машинка за рязане на хартия. Тогава и него го мързеше да отиде до средата на коридора при най-близкия апарат за унищожаване на секретни документи. Някои от началниците му използваха специалните сандъчета за съхраняване на секретни отпадъци, каквито имаше навсякъде в сградата. Той никога не ги употребяваше. Не им се доверяваше. Предпочиташе да гори писма и кратки документи в металическата кутия за отпадъци, която беше завещал на Хигинс, когато получи машинката за рязане.

Пруит огледа бързо кабинета и откри кутията до бюрото на Хигинс. Тръгна към нея и видя вътре няколко изгорели листа хартия. Оказа се прав. Хигинс беше прихванал един от лошите стари навици на Пруит.

Пруит коленичи до кутията, наведе я и я огледа отблизо. Запаленото беше изгоряло изцяло. Забеляза два листа хартия, съвсем овъглени и набръчкани, но все още цели. Бяха скрепени в единия ъгъл с кламер. Трети лист вече беше натрошен. Пруит не можа да се сдържи. Нещата се връзваха. Докато разследваше убийството на Джордж и повредата в компютъра, беше поговорил със служителката в архива, където намери разпечатката от компютъра и придружителната бележка, оставени там от Джордж предишния ден. В бележката пишеше, че е направено копие от разпечатката, което е предадено в отдел „Европа“. Оттам то сигурно е отишло до Хигинс. В разпечатката се изброяваха три събития в НАСА с възможна връзка помежду им — смъртта на Клод Гийю, на инженерката от „Рокетдайн“ и на учените от Атена. Сега Пруит искаше да разбере защо Хигинс не бе разисквал това с него, преди да бъде наредено ликвидирането на Стоун.

Пруит почувствува отново болката в гръдния кош. Току-що бе сдъвкал два антиацида и разбра, че ще трябва да вземе още, за да успокои спазмите в стомаха. Бръкна в джоба си, взе опаковката и пъхна още една таблетка в устата си.

Твърде много въпроси, твърде много неща, които не разбираше. Защо Хигинс му каза, че трима от убитите в склада са френски полицаи, когато в разпечатката на Джордж пишеше ясно, че са „неидентифицирани мъже“? Това ли е противоречивата информация относно Кемрън, която Джордж споменаваше в бележката? Нещо не беше както трябва.

Той стана и загледа сгърчените и овъглени листа. Дали това не са копието от разпечатката и придружителната бележка, които Джордж е изпратил на…? Присви очи и погледна купчината писма върху бюрото. Ами ако Хигинс изобщо не е прочел бележката на Джордж? Пруит посегна към книжата в ъгъла на бюрото и бързо ги прегледа. Бележката не беше между тях, което означаваше, че ако архиварката не бърка, Хигинс трябва да я е прочел. Погледът на Пруит се насочи отново към кутията за отпадъци.

— По дяволите. Не мога да повярвам, че ще направиш това, Том — каза си той, докато вземаше чист лист хартия от бюрото на Хигинс. Коленичи пак до кутията и я наклони под ъгъл 45 градуса. Подпъхна чистия лист под изгорелите и бавно я изправи на ръба й. Овъглените листа легнаха леко върху бялата хартия. Пруит бавно я издърпа от кутията, подгъвайки краищата й, за да не изпаднат овъглените листа. Стана и поклати глава, разочарован в себе си, че не вярва на Хигинс. Но при тези обстоятелства…

Изправи кутията с крак и бавно излезе навън.

— Свързахте ли се с него? — попита той секретарката.

— Не, сър. Звънях му вече два пъти. Ще опитам пак.

— Благодаря… кажете ми, тази кореспонденция на бюрото му от вчера ли е или от днес?