Фьодор Достоевски - Бели нощи (Сантиментален роман)

1861–1863 — Издава в Петербург заедно с брат си сп. „Время“, а по-късно, 1864–1865, сп. „Эпоха“, органи на почвениците — критиците А. Григориев, Н. Страхов и др., приветствуващи реформата в селото като първа стъпка към освобождаване на народа.

1862 — пътува за първи път в чужбина (Париж, Лондон, Германия, Швейцария, Италия). След завръщането си пише романа „Картоиграч“.

1865 — прекратява издаването на сп. „Эпоха“, оставайки за дълго време без средства, преследван от кредиторите си.

1867 — оженва се повторно за стенографката си А. Гр. Сниткина. Заминават заедно в чужбина и живеят там четири години (Дрезден, Женева, Флоренция).

1873–1874 — редактира в Петербург сп. „Гражданин“, в което печати периодично „Дневникът на писателя“, който с малки прекъсвания излиза като отделни месечни брошури до смъртта му през 1881 г.

През 60–70 години Достоевски създава своите гениални романи, очертали важен етап в историята на руската и световната литература: „Престъпление и наказание“ — 1866 г.; „Идиот“ — 1868 г.; „Бесове“ — 1871–1872 г.; „Юноша“ — 1875 г.; „Братя Карамазови“ — 1879–1880 г.

1881 — 28.I. (9.II) — почива в Петербург.

За първи път се печати: 03, 1848, бр. 12, I с посвещение на А. Н. Плешчеев. С това посвещение излиза и през 1860 г.

Печати се по текста от 1865 г.

Подготвяйки събраните съчинения, през 1860 г. Достоевски подлага повестта на съществени корекции. Най-значителни промени писателят внася в монолога на Мечтателя, като придава по-голяма определеност на романтичните мотиви и включва в текста пушкиновски теми и образи. В главата „Трета нощ“ се маха фразата: „Казват, че близостта на наказанието буди у престъпника искрено разкаяние и поражда понякога и в най-закоравялото сърце угризения на съвестта. Казват, че това е под въздействие на страха.“ Възможно е изживелият каторга писател да се е съмнявал в правотата на това твърдение (вж. „Записки от Мъртвия дом“, глава „Първи впечатления“, „II. Продължение“, „III. Продължение“, „Другари“). От текста са били махнати и някои изрази, в които се е чувствувало влиянието на традиционната сантиментално романтична „фразеология“ (например „и се обля в сълзи“, „потискайки сълзите, готови да рукнат от очите ми“ и др.). При подготвяне на повестта за изданието от 1865 г. Достоевски е внесъл в текста незначителни стилистични поправки и е махнал посвещението си на А. Н. Плешчеев.

В повестта „Бели нощи“ Достоевски отново се обръща към темата за мечтателя, засегната вече в „Хазайка“ (1847) и „Слабо сърце“ (1848). За изясняване творческата история на повестта е необходимо да се върнем към цикъла фейлетони „Петербургска летопис“, създаден от автора близо година и половина преди „Бели нощи“. Както отбелязва правилно В. Л. Комарович, в „Петербургска летопис“ вестникарската хроника се превръща в литературен жанр с изповеден характер (вж. по-подробно „Фейлетони“ стр. 91–100). Още в този цикъл голямо място заемат размишленията за типа на петербургския мечтател, който Достоевски смята за белег на времето. Появяването на този тип писателят обяснява с липсата на обществени интереси в руския живот, способни да обединят „разпадащата се маса“, с невъзможността на значителна част от обществото да задоволи на дело все повече нарастващата „жажда за дейност“, „да определи своето лично «аз» в реалния живот“. В резултат на това „в характери, жадни за дейност, жадни за непосредствен живот, жадни за действителност, но слаби, женствени, нежни — пише Достоевски в своя четвърти фейлетон — постепенно се заражда онова, което се нарича мечтателност, докато човек накрая престава да бъде човек и се превръща в някакво странно същество от среден род — мечтател “. Именно такъв е характерът на героя на повестта. В. С. Нечаева разглежда четвъртия фейлетон от цикъла „Петербургска летопис“ като „първа зачатъчна редакция“ на „Бели нощи“ (вж — Ф. М. Достоевский, „Петербургская летопись“ (Из неизданных произведений. Предисловие В. С. Нечаева — Берлин, 1922. стр. 19–20). Действително психологическият портрет, вътрешният живот на мечтателя са обрисувани в главня черти още в този фейлетон, от него е пренесено в повестта (с известни стилистични изменения) описанието на петербургската лятна природа. Картината на летния град, с която започва повестта, е дадена за първи път, но по-лаконично, в третия фейлетон. Връзката на „Бели нощи“ с цикъла „Петербургска летопис“ се открива и в това, че и в двете произведения е изграден чрез антропоморфизъм образът на болния и мрачен град (вж. Фейлетони, стр. 101–103).