Съмърсет Моъм - Театър

— Ти си умел режисьор, Майкъл, и аз съм уверена, че ако се постараеш малко повече, ще успееш да я научиш как да изиграе ролята.

— Точно там е въпросът. Тя не се вслушва в указанията. Обяснявам й как трябва да произнесе репликата, а тя си продължава както преди. Няма да повярваш, че понякога се чудя дали не си въобразява, че знае всичко по-добре от мен.

— Нервираш я. Когато й заповядваш да направи нещо, ти я плашиш и тя просто престава да съобразява.

— Господи, има ли човек, с когото да се работи по-леко, отколкото с мен! Нито веднъж не съм й казал остра дума.

Джулия нежно му се усмихна.

— И ти искаш да ме увериш, че не се досещаш какво става с нея?

— Не. Какво?

Майкъл я гледаше в недоумение.

— Стига си се преструвал, мили. Тя е влюбена до уши в теб.

— В мен? Мислех, че е сгодена за Том. Глупости. Вечните ти фантазии.

— Но това е очевидно. В края на краищата не е първата жертва на фаталната ти красота и мисля, че няма да бъде последната.

— Бог ми е свидетел, че не искам да подлея вода на бедния Том.

— В какво си виновен ти?

— Кажи, как да постъпя?

— Бъди ласкав с нея. Тя е още толкова млада, бедничката. Нуждае се от някой, който да й помогне. Ако репетираш ролята няколко пъти насаме с нея, сигурна съм, че ще направиш чудеса. Защо не я поканиш някой ден на обяд, където да си поговорите само двамата?

Джулия видя, че очите му заблестяха и на устните му се появи бегла усмивка — той обмисляше предложението й.

— Разбира се, най-важното е пиесата да има колкото е възможно по-голям успех.

— Разбирам, че ще ти е досадно, но заради пиесата трябва да го направиш.

— Знаеш, че никога няма да извърша нещо, което би те разстроило, Джулия. С удоволствие бих я освободил и бих взел някоя друга.

— Мисля, че ще бъде голяма грешка. Убедена съм, че ако поработиш с Ейвис както трябва, тя ще изиграе ролята си прекрасно.

Майкъл се разходи напред-назад из стаята. Изглежда, че обмисляше този въпрос от всички страни.

— Какво пък, в това се състои работата ми — да накарам всеки изпълнител да играе колкото е възможно по-добре. И във всеки конкретен случай трябва да търся най-правилния подход.

Майкъл повдигна брадичката и глътна коремчето си. Джулия разбра, че Ейвис Крайтън ще остане в трупата. На другия ден по време на репетицията Майкъл отведе Ейвис настрана и дълго разговаря с нея. По начина, по който говореше, Джулия знаеше точно за какво става дума и като ги погледна с крайчеца на окото си, забеляза, че Ейвис Крайтън се усмихна и кимна. Майкъл я бе поканил на обяд. Успокоена, Джулия се задълбочи в ролята си.

Репетициите продължаваха вече две седмици, когато Роджър се завърна от Австрия. Той бе прекарал няколко седмици на Коринтското езеро и се канеше да остане в Лондон ден-два, преди да замине при приятели в Шотландия. Тъй като Майкъл трябваше да вечеря по-рано и да отиде в театъра, Джулия посрещна сама Роджър. Докато тя се обличаше, Иви подсмъркваше с нос както обикновено и не пропусна да забележи, че толкова се старае да се разкраси, като че ли отива на любовна среща. А на Джулия й се щеше Роджър да се гордее с нея и наистина, когато крачеше напред-назад по перона, изглеждаше много млада и хубавичка в своята лятна рокля. Човек можеше да помисли — но нямаше да е вярно, — че не забелязва погледите, които привлича. След като бе прекарал цял месец на слънце, Роджър бе силно загорял, но така и не се беше избавил от пъпките си и изглеждаше още по-слаб, отколкото когато бе напуснал Лондон на Нова година. Джулия го прегърна с преувеличена нежност. Той леко се усмихна.

Щяха да вечерят само двамата. Джулия го попита къде предпочита да отиде след това — на театър или на кино. Роджър отвърна, че предпочита да си остане у дома.

— Чудесно — каза тя, — ще поседим двамата, ще си побъбрим.

Наистина тя имаше какво да си поговори с него — нещо, което Майкъл я бе помолил да обсъди с Роджър, ако й се представеше такава възможност. Съвсем скоро той щеше да постъпи в Кеймбридж, време беше да реши с какво иска да се занимава там. Майкъл се страхуваше да не би Роджър да пропилее времето си, а след това да стане служител в застрахователна кантора или още по-лошо — да отиде в театъра. Като мислеше, че Джулия ще съумее да направи това по-тактично и че има по-голямо влияние върху сина им, Майкъл настоятелно я бе помолил да нарисува пред Роджър какви блестящи възможности ще се открият пред него, ако се заеме с дипломатическа кариера или стане адвокат. Джулия беше уверена, че за два-три часа разговор ще успее да го наведе на тази важна тема. По време на вечерята тя разговаряше със сина си за Виена, но той беше сдържан.