Пиесата беше съвременна версия на „Втората мисис Танкъри“, но тъй като новото поколение имаше различни нрави, авторът я бе превърнал в комедия. Бяха въведени някои от старите персонажи и Обри Танкъри се появяваше във второ действие вече като старец. След смъртта на Пола той се жени за трети път. Мисис Кортелион е решила да го възнагради заради злочестия му втори брак; по това време самата тя се е превърнала в свадлива и високомерна старица. Дъщеря му Елийн и Хю Ардейл са решили да забравят миналото, тъй като трагичната смърт на Пола е изтрила възпоминанията за извънбрачната му връзка, и двамата се оженват. В тази пиеса Хю е бригаден генерал в оставка, който играе голф и оплаква упадъка на Британската империя. „Дявол да го вземе, сър, ако имах власт, бих изправил всички тези проклети социалисти до стената.“ Елийн, вече съвсем не толкова млада, от срамежлива девойка се е превърнала във весела, съвременна жена с остър език. Героят, който Майкъл играеше, се наричаше Робърт Хъмфрис. Подобно на Обри от пиесата на Пиниро, той е вдовец и живее с единствената си дъщеря. Дълги години е бил консул в Китай; след като е забогатял, той е излязъл в оставка и се е заселил в имението, оставено му в наследство, недалеч от мястото, където живее семейство Танкъри. Дъщеря му Онър, за чиято роля бяха ангажирали Ейвис Крайтън, учи медицина, за да отиде да практикува в Индия. Разделил се със старите си приятели, понеже много години е живял в чужбина, и не намерил нови, в Лондон Робърт Хъмфрис се е запознал с една известна дама на име мисис Мартън. Тя е от същата класа, както и Пола, но по-обикновена жена; през лятото и зимата „работи“ в Кан, а през останалото време обитава апартамент на Албемарл Стрийт, където забавлява офицерите от бригадата на нейно величество. Играе добре бридж и още по-добре голф. Ролята беше много подходяща за Джулия.
Авторът почти не се отклоняваше от стария текст. Онър заявява на мистър Хъмфрис, че се отказва от медицинската кариера, тъй като току-що се е сгодила за някакъв млад гвардеец, син на Елийн, и възнамерява да живее при баща си. Очевидно доста объркан, Робърт Хъмфрис й разкрива намерението си да се ожени за мисис Мартън. Онър приема това напълно спокойно.
„Разбира се, ти знаеш, че е проститутка?“ — хладнокръвно произнася дъщеря му.
Бащата, смутен още повече, й говори за нещастния живот на мисис Мартън и за това колко желае да я възнагради за страданията й.
„Ах, не говори глупости — отговаря дъщеря му, това е великолепно, ако само можеш да го направиш.“
Синът на Елийн е бил един от безбройните любовници на мисис Мартън точно както съпругът на Елийн навремето е бил любовник на Пола Танкъри. Когато Робърт Хъмфрис довежда новата си жена в крайградското си имение и този факт става известен, те решават, че трябва да разкажат всичко на Онър. За техен ужас окото й не трепва: това вече й е известно.
„Бях страшно радостна, като го узнах — заявява тя на своята мащеха. — Разбирате ли, скъпа, сега ще можете да ме осведомите дали е добър в леглото.“
Това беше най-добрата сцена с участието на Ейвис Крайтън; продължаваше цели десет минути и от самото начало Майкъл разбра колко е важна и ефектна. Хладната, суха, миловидна Ейвис беше точно това, което бе нужно за мизансцена. Но след няколко репетиции Майкъл започна да подозира, че тя не може да даде нищо повече, и реши да се посъветва с Джулия.
— Как е Ейвис според теб?
— Трудно е да се каже. Още е съвсем рано.
— Разстроен съм заради нея. Ти ми каза, че е добра актриса. Засега не виждам нищо такова.
— С такава роля никой не може да се провали.
— Знаеш не по-зле от мен, че готова роля просто не съществува. Колкото и да е хубавя, тя трябва да се изиграе, трябва да се извлече всичко, което е вложено в нея. Може би е по-добре да се отървем от Ейвис, докато не е станало късно, и да вземем друга на нейно място?
— Не е толкова просто. Все си мисля, че трябва да й се предостави възможност да се изяви.
— Толкова е непохватна, жестовете й са лишени от всякакъв смисъл.
Джулия се замисли. Имаше всички основания да настоява Ейвис да остане в актьорския състав. Вече я познаваше добре и беше сигурна, че ако я уволнят, щеше да каже на Том, че Джулия го е направила от ревност. Том я обичаше и щеше да повярва на всяка нейна дума. Дори можеше да си помисли, че Джулия нарочно я е оскърбила поради това, че той я е напуснал. Не, не, Ейвис трябва да остане. Трябва да изпълни ролята си и да се провали. Том трябва да види със собствените си очи, че е бездарна. И двамата мислеха, че с тази пиеса Ейвис ще изплува. Глупаци! Пиесата ще я погуби.
Читать дальше