Съмърсет Моъм - Театър

Джулия повика таксито, което бавно се движеше край бордюра, и подаде ръка на младия човек.

— Довиждане, мис Ламбърт. Всичко хубаво, желая ви успех и прочее. Благодаря ви за автографа.

Джулия седна в единия ъгъл на таксито извън себе си от ярост.

„Вулгарно животно. Да пропадне вдън земя със своята годеница. Да ме пита дали да я доведе зад кулисите! И за какво? Да види МЕН!“

Когато се завърна у дома си, тя веднага се качи в спалнята. Смъкна шапката от главата си и яростно я захвърли на леглото. Стремително се приближи до тоалетната масичка и внимателно се загледа в огледалото.

— Стара, стара, стара — промълви тя. — Няма две мнения по този въпрос, аз съм напълно лишена от сексапил. Струва ви се невероятно, нали? Абсурдно? Но как може да се обясни по друг начин? Да мина по Еджуеър Роуд от край до край и, бог ми е свидетел, облечена съвсем подходящо за ролята си, и никой да не ме погледне, освен този нищо и никакъв продавач, комуто се приискало да получи моя автограф за годеницата си. Това е пълен абсурд! Безполови издънки! Какво ли я чака Англия? Британската империя, ха, ха, ха!

Последните думи бяха изречени с презрение, което би било в състояние да срази целия министерски кабинет. Тя започна да жестикулира.

— Смешно е да се предполага, че бих достигнала това положение в обществото, ако ми липсваше сексапил. Защо хората ходят на театър да гледат актрисата? Защото им се иска да преспят с нея. Мислите, че публиката ще посещава три месеца подред тази глупава пиеса и ще пълни салона така, че да няма къде яйце да падне, ако нямах сексапил? В края на краищата какво е това сексапил?

Тя се спря и замислено погледна отражението си.

„Безспорно мога да изобразя сексапил. Мога да изобразя всичко.“

Започна да си припомня онези актриси, които се ползуваха със славата на „сексбомби“, и особено една от тях, Лидия Мейн, която винаги играеше жената вамп. Не беше добра актриса, но в някои роли бе особено ефектна. Джулия беше велик мим и сега започна да имитира Лидия Мейн. Клепачите й сладострастно се отпуснаха по начина, по който Лидия ги спускаше над очите си, и тялото й започна вълнообразно да се движи под роклята: Погледът й стана съблазнително безсрамен, като на Лидия, змиеобразните движения — мамещи. Заговори като нея леко провлечено, от което всяка фраза ставаше непристойна.

„О, скъпи мой, толкова често съм чувала това. Не бих искала да внасям раздор във вашето семейство. Защо мъжете не ме оставят на мира?“

Това беше безмилостна карикатура. Джулия не знаеше що е пощада. Стана й толкова смешно, че избухна в смях.

„Какво пък, може и да нямам сексапил, но едно е вярно: ако някой види как имитирам Лидия Мейн, никога не би си помислил, че тя притежава такова нещо.“

На душата й стана много по-леко.

Репетициите започнаха и отвлякоха тревожните мисли на Джулия в друга посока. Старата пиеса, която Майкъл беше поставил, след като Джулия замина в чужбина, даваше съвсем посредствени приходи, но той предпочиташе да не закрива театъра и да не я снема от репертоара, докато не подготвят „Модерни времена“. Тъй като два пъти в седмицата Майкъл участваше в дневни представления, а времето беше горещо, той реши да не репетира до припадък. Оставаше им още цял месец до премиерата.

При все че вече много години Джулия бе играла в театъра, репетициите, както и преди, я караха да чувства радостен трепет, а на първата репетиция така се вълнуваше, че едва не се поболяваше. Това беше начало на ново приключение. По време на репетиции тя съвсем не се чувстваше примадона, беше й тревожно и весело, като че ли отново е онази младичка девойка, която изпълнява първата си малка роля. И заедно с това имаше възхитително усещане за собствените си възможности. Отново й се представяше случай да ги прояви.

В единадесет часа тя се качи на сцената. Актьорите нямаха какво да правят и се разхождаха наоколо. Тя се разцелува с онези актриси и стисна ръка на онези актьори, с които беше близка, Майкъл учтиво й представи останалите — онези, които не познаваше. Тя сърдечно поздрави Ейвис Крайтън. Каза й колко е хубавичка и колко харесва новата й шапка, разказа й за новите костюми, които си е избрала в Париж.

— Виждали ли сте скоро Том?

— Не. Замина в отпуск.

— Ах, така ли? Той е много приятно момче, нали?

— Очарователен е.

Двете жени се усмихнаха, като се гледаха една друга в очите. Докато Ейвис четеше ролята си, Джулия внимателно я наблюдаваше и се вслушваше във всяка нейна интонация. Усмихна се ледено. Разбира се, друго не бе очаквала. Ейвис беше от актрисите, които са абсолютно уверени в себе си още от първата репетиция. Не се и досещаше какво й предстои. Сега Том не означаваше нищо за Джулия, но тя имаше намерение да оправи сметките си с Ейвис. Мръсница!