Съмърсет Моъм - Театър

— Наметката ми.

— Колата чака — отвърна той, докато я намяташе. — Ще ви закарам.

— Не, разрешете ми да се прибера сама. Искам да запечатам тази вечер в сърцето си. Целунете ме на прощаване.

Поднесе му устните си. Чарлс ги целуна, Джулия се откъсна от него със сподавено ридание, разтвори входната врата с едно-единствено движение и побягна към колата, която я очакваше.

Когато се добра до дома си и се озова в собствената си спалня, тя въздъхна с облекчение.

„Проклет глупак. Да изпадна в такова положение! Слава богу, че се измъкнах толкова ловко. Той е магаре, мисля, че дори не се досети какво целях.“ Но застиналата му усмивка я озадачаваше. „Е, може и да е заподозрял нещо, но не може да знае какво точно, а след това вече съвсем се е убедил, че греши. Господи, какви глупости наговорих. Мисля, че той повярва всичко. Добре, че съобразих навреме. Още минута и щях да се съблека. Тогава нямаше да има място за шеги.“

Джулия се изкикоти. Разбира се, ситуацията беше унизителна. Тя се бе оказала в глупаво положение, но ако притежаваш чувство за хумор, можеш на всичко да гледаш откъм смешната страна. Жалко, че не можеше никому да разкаже. Дори нещата да не бяха в нейна полза, би се получила доста забавна история. С едно не можеше да се примири — че бе повярвала на цялата тази комедия за вечна любов, която й бе разигравал толкова години. Разбира се, това бе просто поза, харесваше му да играе ролята на верен обожател и очевидно най-малко от всичко желаеше да бъде възнаграден за верността си.

„Колко ме е мамил наистина, въртял ме е на пръста си!“

Но в този миг тя се сети за нещо и усмивката изчезна от лицето й. Ако един мъж отхвърля авансите, които му дава някоя жена, тя би трябвало да направи едно от двете заключения: или е хомосексуалист, или е импотентен. Джулия замислено запали цигара. Питаше се дали Чарлс не я е използвал, за да прикрива склонностите си. Тя поклати глава. Не, някой би трябвало да й намекне за това. След войната в обществото практически не се говореше за нищо друго. А виж, напълно възможно е да е импотентен. Пресметна годините му. Бедният Чарлс! Джулия отново се усмихна. Ако нещата стояха по този начин, то не тя, а той се е оказал в неловко и дори смешно положение. Вероятно се е изплашил до смърт, клетият. Безспорно това не бе нещо, което мъжете лесно признават на някоя жена, особено ако са безумно влюбени в нея. Колкото повече мислеше, толкова повече й се струваше вероятно. Изпита почти майчинска жалост към Чарлс.

„Знам какво ще направя — каза тя, като започна да се съблича. — Утре ще му изпратя голям букет бели лилии.“

На другата сутрин Джулия се излежаваше известно време в леглото, преди да позвъни. Размишляваше. Като си спомни вчерашното си приключение, тя остана доволна, че бе проявила такова присъствие на духа. Би било преувеличено да каже, че от поражението се е измъкнала като победителка, но като стратегическа маневра отстъплението й беше майсторско. Все пак чувстваше някаква тревога. Странното поведение на Чарлс можеше да се обясни и по друг начин. Напълно е възможно да не й се бе удало да го съблазни, защото самата тя не бе вече съблазнителна. Тази мисъл й се бе мярнала в главата през нощта и при все че веднага я бе отхвърлила като напълно невероятна, на сутринта й се стори съвсем възможна. Джулия позвъни по телефона. Тъй като Майкъл често идваше при нея в спалнята, докато тя закусваше в леглото, обикновено преди това Иви дърпаше завесите на прозореца и й подаваше огледало, гребен, пудриера и червило. Тази сутрин, вместо да прекара надве-натри гребена по косите си и почти без да гледа, да напудри лицето си, Джулия положи повече усилия. Тя внимателно начерви устните си, сложи си руж и подреди косите си.

— Кажи ми съвсем безстрастно и безпристрастно, Иви — каза тя, като все още се оглеждаше в огледалцето, докато Иви поставяше подноса със закуската на леглото й, — как мислиш, красива ли съм?

— Трябва да знам кво ме чака, преди да отговоря на такъв въпрос.

— Ах, ти стара невернице! — извика Джулия.

— Знаете, че не сте красавица.

— Нито една велика актриса не е била красавица.

— Като се намажете и издокарате като снощи, като сте толкова оживена и оставяте светлината зад себе си, е — виждала съм и по-грозни от вас.

„Като че ли това ми помогна снощи!“

— Виж какво искам да знам — ако внезапно ми се прииска да се харесам на някой мъж, мислиш ли, че ще успея?

— Като познавам мъжете, не бих се учудила. А на кого искате да се харесате сега?