Съмърсет Моъм - Театър

Джулия прекара в Париж няколко щастливи дни — избираше си тоалети и правеше първи проби. Всеки миг й доставяше удоволствие. Но беше жена с характер и когато вземеше някакво решение, изпълняваше го. Преди да тръгне за Лондон, изпрати кратко писмо на Чарлс. Той беше ходил в Гудуд и Каус и на път за Залцбург щеше да остане един ден в Лондон.

„Скъпи Чарлс,

Чудесно е, че ще ви видя тъй скоро. В сряда ще бъда свободна. Нека вечеряме заедно. Все още ли ме обичате?

Като пускаше плика в пощенската кутия, тя промърмори: „Bis dat qui cito dat.“ 76 76 „Който дава навреме, дава двойно повече“ (лат.). — Б.пр. Латинска фраза, която Майкъл произнасяше винаги, когато в отговор на някоя молба за волни пожертвования с благотворителна цел изпращаше с обратна поща точно половината от сумата, която очакваха от него.

В сряда сутринта Джулия си направи масаж на лицето и нави косата си. Не можеше да реши каква рокля да облече за вечеря — пъстрата муселинова, много красива и пролетна, напомняща картината на Ботичели „Пролет“, или някоя от белите атлазени рокли, красиво скроени и излагащи на показ стройната й фигура на младо и много целомъдрено момиче, но докато вземаше вана, се спря на бялата атлазена рокля: тя трябваше да послужи като тънък намек за това, че жертвата, която принася, е своего рода изкупление за продължителната й неблагодарност към Майкъл. Джулия не си сложи други скъпоценности, освен ред перли и брилянтна гривна: до венчалната си халка тя носеше само един брилянтен пръстен. Щеше й се да се напудри с цвят на загар, това я подмладяваше и много й отиваше, но като си спомни какво й предстои, тя се отказа от тази мисъл. Не можеше да се покрие с тен от глава до пети като актьора в ролята на Отело. Точна както винаги, Джулия слезе в хола в минутата, в която портиерът разтвори входната врата пред Чарлс. Джулия го поздрави с поглед, в който вложи нежност, дяволитост и топлота. Чарлс бе оставил редичката си сива коса доста дълга, с годините интелигентното му аристократично лице беше малко поувиснало, беше се попрегърбил и костюмът му като че ли отдавна не бе виждал ютия.

„Живеем в странен свят — помисли си Джулия. — Актьорите дават мило и драго да изглеждат като джентълмени, а джентълмените правят всичко възможно да приличат на актьори.“

Нямаше съмнение, че му бе направила желаното впечатление. Чарлс й подхвърли великолепна реплика, точно такава, каквато бе нужна за начало.

— Защо сте толкова прелестна днес? — попита я той.

— Защото очаквах с нетърпение срещата си с вас.

С прекрасните си изразителни очи Джулия се вгледа дълго в очите на Чарлс. Леко притвори устни като лейди Хамилтън на портретите, рисувани от Ромни 77 77 Ромни, Джордж (1734 — 1802) — английски портретист. — Б.пр. — това й придаваше такъв съблазнителен вид!

Обядваха в „Савой“, метрдотелът ги настани на маса край пътеката, така че се виждаха отвсякъде. Въпреки че по това време повечето хора би трябвало да са извън града, ресторантът беше доста оживен. Джулия се усмихваше и кимаше наляво и надясно, като поздравяваше приятелите си. Чарлс имаше какво да й разказва и тя го слушаше с огромен интерес.

— Вие сте най-добрият събеседник на света, Чарлс — каза му тя.

Бяха пристигнали късно в ресторанта, вечеряха, без да бързат, и докато Чарлс пиеше коняка си, клиентите за късна вечеря започнаха да пристигат.

— Боже мой, нима представленията са свършили? — каза той, като погледна часовника си. — Колко бързо лети времето, когато съм с вас. Как мислите, дали вече не искат да се избавят от нас?

— Нямам никакво желание да си лягам.

— Вероятно Майкъл скоро ще си бъде у дома?

— Вероятно.

— Хайде да отидем у нас и да си побъбрим още малко.

Ето това се нарича да поемеш репликата.

— С удоволствие — отвърна Джулия, като добави към тона си стеснителност и леко се изчерви, тъй като знаеше, че й отива.

Двамата се качиха в неговата кола и потеглиха към Хил Стрийт. Той я въведе в кабинета си, който се намираше на първия етаж. Френските прозорци бяха широко отворени и гледаха към красиво подредена градина. Седнаха на дивана.

— Изгасете светлината и нека нощта влезе при нас — каза Джулия. Тя изрецитира стих от „Венецианският търговец“:

Чарлс изгаси всички лампи, освен една, засенчена от абажур, и когато отново седна, Джулия се сгуши до него. Той я прегърна през кръста и тя облегна глава на рамото му.