Съмърсет Моъм - Театър

Ако Том беше изразил разочарование, ако я бе помолил да отмени срещата си, Джулия щеше да намери сили да скъса с него без излишни приказки. Но неговото безразличие я срази.

— Утре? Добре.

— Окей. Ще те взема от театъра след представлението. До утре.

Когато Том влезе в гримьорната й, Джулия вече беше готова и го чакаше. Беше необичайно нервна. Когато я видя, лицето на Том засия и още щом Иви излезе от стаята, той я привлече към себе си и горещо я целуна по устните.

— Сега се чувствам по-добре — засмя се той.

Като го гледаше — толкова млад, свеж, жизнерадостен, в такова добро настроение, — тя не беше в състояние да повярва, че може да й причини такава жестока болка. Никой не би повярвал, че е толкова коварен. Том дори не бе забелязал, че не се бяха виждали близо две седмици. Това беше очевидно.

„О, господи, ако можех да го пратя по дяволите!“

Но Джулия го погледна с весела усмивка в прекрасните си очи.

— Къде отиваме?

— Запазих маса в „Куег“. В програмата им е включен нов номер. Някакъв американски фокусник, който бил страшен.

През време на вечерята Джулия оживено бъбреше. Разказваше на Том за приемите, които е посетила, за театралните вечери, на които не можеше да не отиде. Създаваше впечатление, като че ли двамата не се бяха виждали толкова дълго време само защото тя е била много заета. Чувстваше се обезкуражена от факта, че той възприема това като нещо напълно естествено. Том й се радваше, в това нямаше никакво съмнение, с интерес слушаше какво е вършила, за хората, с които се е срещала, но нямаше съмнение, че ни най-малко не бе тъгувал за нея. Само за да види какво ще каже, Джулия му съобщи, че е поканена да замине с пиесата на гастроли в Ню Йорк. Информира го и за условията, които й предлагат.

— Но това е чудесно! — възкликна Том и очите му заблестяха. — Това се казва удар. Нищо не губиш, а може да спечелиш куп пари.

— Да, прав си, но никак не ми се ще да напускам Лондон.

— Но защо, за бога? Ако бях на твое място, щях да се хвана за предложението с две ръце. Пиесата се играе вече дълго време, към Великден публиката съвсем ще намалее и ако искаш да завоюваш Америка, по-добър случай няма да ти се удаде.

— Не виждам причини пиесата да не се играе и през лятото. Освен това не обичам да се запознавам с нови хора. Предпочитам да остана тук с приятелите си.

— Според мен това е глупаво. Приятелите ти прекрасно ще преживеят и без теб. А ти ще прекараш чудесно времето си в Ню Йорк.

Звънливият й смях прозвуча напълно убедително.

— Човек може да си помисли, че мечтаеш да се отървеш от мен.

— Разбира се, ще ми е ужасно тъжно за теб. Но нали ще се разделим само за няколко месеца? Ако аз имах такава възможност, никога не бих я пропуснал.

Когато привършиха вечерята и портиерът им повика такси, Том даде своя адрес, като че ли това се разбираше от само себе си. В таксито обви с ръка кръста й и я целуна, а по-късно, когато лежеше в обятията му на тясното единично легло, Джулия почувства, че цялата мъка, която я бе терзала през последните две седмици, не е толкова висока цена за щастливия покой, който в този миг изпълваше сърцето й.

Джулия продължаваше да посещава модни ресторанти и нощни кабарета с Том. Ако на хората им се харесваше да мислят, че Том й е любовник, нека си мислят, на нея й бе безразлично. Но когато й се щеше да излезе някъде с Том, той все по-често беше зает. Сред нейните приятели аристократи се разпространи слухът, че Том Фенъл може да даде умен съвет как да се намали данъкът върху доходите. Семейство Денорънт го поканиха за уикенда във вилата си и там той се срещна с цяла тълпа техни приятели, които бяха радостни да се възползват от професионалните му познания. Том започна да получава покани от хора, които Джулия не познаваше. Общите им близки споменаваха името му пред нея.

— Нима не познавате Том Фенъл? Доста е умен, нали? Чух, че е помогнал на семейство Джилиънс да спестят няколкостотин лири от данъка върху доходите си.

На Джулия това никак не се харесваше. Преди Том можеше да попадне някъде на гости само чрез нея. По всичко личеше, че сега той съвсем спокойно минаваше и без нейната особа. Беше любезен и скромен, обличаше се много добре и винаги изглеждаше свеж и акуратен, което предразполагаше хората към него. При това можеше да им помогне да си запазят парите. Джулия познаваше достатъчно добре света, в който Том копнееше да влезе, за да разбере, че скоро той ще си създаде добро положение в него. Тя нямаше твърде високо мнение за нравствеността на жените, които той щеше да срещне там, и можеше да назове не една титулувана особа, която би била радостна да го отмъкне. Единственото, което я утешаваше, беше фактът, че всички до едни бяха стиснати до мозъка на костите си. Доли бе казала, че той получава четиристотин лири на година; с тези пари нямаше да оцелее сред такова общество.