Съмърсет Моъм - Театър

Джоун Денвър свали евтината си шапка и с бързо движение разтърси късо подстриганите си къдрици.

— Имате красиви коси — каза Джулия.

Все още със същата надменна, но безкрайно приветлива усмивка, усмивката, която кралица дарява на поданиците си по време на тържествени процесии, Джулия внимателно наблюдаваше Джоун. Не казваше нищо. Помнеше афоризма на Жана Тебу: „Не прави пауза, ако не е крайно необходимо, но ако правиш, продължи я колкото можеш по-дълго.“ Джулия почти чу колко силно бие сърцето на момичето, видя как се свива в евтината си рокля, как се свива в собствената си кожа.

— Какво ви накара да поискате от сина ми препоръчително писмо?

Джоун почервеня под грима си и преди да отговори, преглътна.

— Срещнах го у един мой приятел и му казах колко се възхищавам от вас, а той ми отвърна, че е възможно в следващата ви пиеса да се намери нещо за мен.

— В момента си припомням всички роли.

— Аз и не мечтая за роля. Ако бих могла да бъда дубльорка. Искам да кажа, че това би ми дало възможност да посещавам репетициите и да изуча вашата техника. Това би било истинска школа за мен. Всички казват така.

„Глупачка. Опитва се да ме ласкае. Като че ли сама не знам. А за какъв дявол трябва да я уча?“

— Много мило от ваша страна. Повярвайте, самата аз съм една обикновена жена. Публиката е толкова добра към мен, толкова добра… Вие сте хубавичка. И младичка. Младостта е прекрасна. Винаги сме се старали да даваме възможност на младите хора да се изявят. В края на краищата не сме вечни и смятаме за свой дълг пред публиката да подготвим наша смяна, да заеме мястото ни, когато му дойде времето.

Джулия произнесе тези думи с прекрасно поставения си глас толкова просто, че Джоун Денвър почувства топлина в сърцето си. Беше й се удало да надхитри старата жена и можеше да смята, че ролята на дубльорка е вече в джоба й. Том Фенъл й бе казал, че ако не се държи като глупачка, познанството й с Роджър може да доведе до нещо.

— О, това няма да е скоро, мис Ламбърт — каза тя и очите й, нейните хубавички тъмни очи, светнаха.

„Тук си права, моето момиче, напълно права. Бас държа, че ще играя по-добре от теб, дори когато съм на седемдесет години.“

— Трябва да си помисля. Още не знам какви дубльори ще са ни нужни за следващата пиеса.

— Говорят, че Ейвис Крайтън ще играе девойката. Бих могла да я дублирам.

Ейвис Крайтън. Нито един мускул не трепна на лицето на Джулия, сякаш това име не означаваше нищо за нея.

— Мъжът ми спомена, но още нищо не е решено. Аз въобще не я познавам. Талантлива ли е?

— Мисля, че е талантлива. Учихме заедно в театралната школа.

— Казват, че е хубава като картина. — Когато стана, за да покаже, че аудиенцията е свършила, Джулия свали маската си на кралица. Тя промени тона си и на секундата стана веселата добродушна актриса, която с радост би оказала приятелска услуга, стига да е по силите й.

— Добре, скъпа, оставете ми името и адреса си и ако се появи нещо подходящо, ще ви уведомя.

— Няма ли да забравите за мен, мис Ламбърт?

— Не, скъпа, обещавам ви, че няма да ви забравя. Толкова ми беше приятно да се запозная с вас. Вие сте много сладко момиче. Ще намерите ли сама изхода? Довиждане.

„За пръв и последен път стъпва в този театър“, каза си Джулия, когато девойката излезе. „Малка мръсница, да съблазни сина ми! Горкото момче. Какъв срам! Такива жени трябва да бъдат съдени с цялата строгост на закона.“

Като сваляше великолепната си рокля, тя се погледна в огледалото. Видът й беше жесток, устните й се бяха изкривили в сардонична усмивка. Тя се обърна към своето отражение:

— И мога да ти кажа, приятелко моя, че още един човек няма да играе в „Модерни времена“. И това е Ейвис Крайтън.

Но след седмица Майкъл спомена името й.

— Исках да те попитам, чувала ли си за една девойка, която се нарича Ейвис Крайтън?

— Никога досега.

— Казват, че не била лоша. Лейди и всичко от този род. Баща й бил военен. Помислих си, няма ли да е подходяща за ролята на Онър?

— Откъде чу за нея?

— От Том. Той я познава. Каза ми, че имала талант. След една седмица ще играе в неделно представление. Той мисли, че си струва да я видя.

— Какво пък, иди я виж.

— Имах намерение да отида в Сандуич за уикенда и да поиграя голф. На теб никак ли не ти се иска да я видиш? Навярно пиесата е лоша, но би могла да кажеш дали си струва да й дадем ролята за прочит. Том ще ти прави компания.

Сърцето на Джулия щеше да се пръсне.