Съмърсет Моъм - Театър

— Да, има способности.

— Бих искал да отидеш зад кулисите и сама да й го кажеш. Това много ще я ободри.

— Аз?

Той просто не можеше да проумее какво иска от нея. Нечувано. Тя, Джулия Ламбърт, да отиде зад кулисите, за да поздрави някаква си третокласна актриса!

— Обещах, че ще те заведа при нея след второто действие. Хайде, Джулия, бъди мила! Ще й доставиш голяма радост.

„Глупак, проклет глупак. Добре, ще се справя и с това.“

— Разбира се, ако мислиш, че е важно за нея, с удоволствие ще отида.

След второто действие двамата минаха през пожарния изход и Том поведе Джулия към гримьорната на Ейвис Крайтън. Тя използваше една и съща гримьорна с грозноватото момиче, с което се появяваше в първо действие. Том ги представи една на друга. Ейвис малко афектирано протегна отпусната си ръка на Джулия.

— Толкова се радвам да се запозная с вас, мис Ламбърт. Извинете за безредието. Просто нямаше смисъл да подреждам всичко само за една вечер.

Тя изобщо не нервничеше. Напротив, изглеждаше доста самоуверена.

„Вряла и кипяла. Амбициозна. Играе ролята на полковническа дъщеря пред мен.“

— Колко любезно от ваша страна да дойдете тук. Страхувам се, че пиесата не е много интересна, но когато започваш, трябва да приемаш каквото ти предлагат. Дълго се колебах, когато ми я изпратиха да я прочета, но ролята ми хареса.

— Играете прелестно — каза Джулия.

— Колко сте любезна! Разбира се, ако имахме повече репетиции… Много ми се искаше да ви покажа какво мога.

— Знаете ли, вече много години съм на сцената. Винаги съм смятала, че когато човек е талантлив, това не може да не проличи. Съгласна ли сте с мен?

— Разбирам какво искате да кажете. Нямам достатъчно опит, не отричам, но главното е да ти се предостави възможност. Чувствам, че мога да играя. Но трябва да получа роля, която да ми подхожда.

Ейвис замълча, като предостави възможност на Джулия да каже, че в новата им пиеса има подходяща роля, но Джулия продължаваше усмихнато да я гледа. Мрачно се забавляваше от факта, че тази млада актриса се обръща към нея като жената на феодала, която иска да бъде любезна с жената на викария.

— Отдавна ли сте в театъра? — попита тя накрая. — Странно, никога не съм чувала за вас.

— Е, известно време участвах в ревюта, но разбрах, че само си губя времето. Миналият сезон бях на турне през цялото време и не бих искала да напускам отново Лондон, ако ми се предостави такава възможност.

— В Лондон има повече актьори, отколкото роли — каза Джулия.

— О, несъмнено. Почти е невъзможно да попаднеш на сцената, ако няма кой да те лансира. Чух, че скоро ще поставяте нова пиеса.

— Да.

Джулия продължаваше да се усмихва непоносимо мило.

— Ако в нея се намери роля за мен, бих била щастлива да играя с вас. Много съжалявам, че мистър Гослин не можа да дойде тази вечер.

— Ще му разкажа за вас.

— Наистина ли мислите, че имам някакви шансове? — В нейната самоувереност, в държането й на господарка на имение, за каквато се представяше, за да направи впечатление на Джулия, се промъкна смътна тревога. — Ах, ако само му кажете една думичка за мен!

Джулия й хвърли замислен поглед.

— Аз по-често следвам съветите на съпруга си, отколкото той моите — усмихна се тя.

Когато излизаше от гримьорната на Ейвис Крайтън, беше вече време за младата актриса да си смени костюма за третото действие — Джулия улови въпросителния поглед; който тя хвърли на Том, докато се прощаваше с него. При все че не бе забелязала никакво движение, Джулия беше уверена, че Том леко поклати глава. В този момент всичките й сетива бяха изострени и тя даде словесен израз на немия диалог:

„Ще дойдеш ли да вечеряме заедно след представлението?“

„Не, дявол да го вземе, не мога. Трябва да я изпратя.“

Джулия слушаше третото действие със сериозен вид. И напълно естествено — пиесата беше сериозна. Когато представлението свърши и бледният развълнуван автор произнесе къса реч с много паузи и запъвания, Том я попита къде би искала да вечеря.

— Да отидем у дома и да си поговорим — каза Джулия. — Ако си гладен, вероятно в кухнята ще се намери нещо за хапване.

— Имаш предвид Стенхоуп Плейс ли?

— Да.

— Добре.

Джулия почувства, че му олекна; страхуваше се да не отидат при него. В колата Том през цялото време мълчеше и Джулия знаеше защо. Досещаше се, че някой дава вечеря, на която щеше да бъде Ейвис Крайтън, и на Том му се искаше да отиде. Когато приближиха къщата, видяха, че е тъмна и тиха. Слугите вече спяха. Джулия предложи да слязат долу в кухнята и да потърсят нещо за ядене.