Съмърсет Моъм - Театър

Том облекчено въздъхна.

— Скъпа моя! Толкова съм привързан към теб!

— Знам. Аз също. Толкова е забавно да ходя навсякъде с теб, толкова великолепно се държиш и се обличаш с такъв вкус, че всяка жена може да се гордее с теб. Харесваше ми да спя с теб и ми се струваше, че на теб също ти харесва да спиш с мен, но трябва да погледнем истината в очите: никога не съм била влюбена в теб, както и ти в мен. Знам, че рано или късно нашата връзка ще трябва да свърши. Все някога трябваше да се влюбиш и това съвсем естествено щеше да сложи край на всичко. И сега това се случи, нали?

— Да.

Джулия сама искаше да чуе това от него, но болката, която тази дума й причини, беше ужасна. Въпреки всичко тя дружелюбно се усмихна.

— Прекарахме много приятно времето си, но не ти ли се струва, че би трябвало да сложим край на това?

Джулия говореше с толкова естествен, дори шеговит тон, че никой не би заподозрял каква непоносима мъка разкъсва сърцето й. Тя чакаше отговора му с болезнен страх.

— Ужасно съжалявам, Джулия, но трябва да си възвърна чувството за самоуважение. — Том я погледна разтревожено. — Не ми ли се сърдиш?

— За какво? Защото си пренесъл непостоянните си чувства от мен на Ейвис Крайтън? — Очите й заблестяха от лукав смях. — Разбира се, че не, мили. В крайна сметка не си изменил на актрисите.

— Толкова съм ти благодарен за всичко, което си изправила за мен. Не бих искал да мислиш, че съм неблагодарник.

— Хайде, момченце, недей да бъбриш такива глупости. Нищо не съм направила за теб. — Тя се изправи. — А сега трябва да си вървиш. Утре те чака тежък ден в кантората, а пък и аз съм капнала от умора.

Планина се свлече от плещите на Том. И все пак нещо му тежеше на сърцето, беше озадачен от тона на Джулия — толкова доброжелателен и в същото време леко ироничен; имаше смътното чувство, че са го изиграли. Приближи се към нея, за да я целуне за лека нощ. За част от секундата тя се поколеба, след това с приятелска усмивка му подаде страните си една след друга.

— Нали няма нужда да те изпращам до вратата? — Тя закри устата си с ръка, за да прикрие внимателно обмислената си прозявка. — Ох, как ми се спи!

Когато той излезе, Джулия загаси светлината и отиде до прозореца. Внимателно се вгледа през завесите. Външната врата се затръшна и на улицата се появи Том. Огледа се в двете посоки. Тя се досети, че търси такси. Очевидно такси нямаше и Том закрачи по посока на парка. Тя знаеше, че той бърза да отиде на вечерята, където щеше да бъде и Ейвис Крайтън, за да й съобщи радостната вест. Джулия се свлече в креслото. През цялата вечер беше играла, беше играла превъзходно и сега се чувстваше съвършено разбита. Сълзи, сълзи, които никой не можеше да види, се зарониха по лицето й. Беше безкрайно нещастна! Едно-единствено нещо й помагаше да понесе мъката — леденото презрение, което не можеше да не изпитва към глупавото момче: то бе предпочело пред нея една третокласна актриса, която дори не можеше да си представи какво означава истинска игра. Беше гротескно. Ейвис Крайтън не знаеше къде да си дене ръцете, какво ти — тя дори не умееше да се движи на сцената.

„Ако ми е останало някакво чувство за хумор, трябва да се смея до припадък“, изхлипа Джулия. „Това е най-чудесната шега, която съм чувала някога.“

Интересно какво щеше да направи Том сега. Трябва да плати за квартирата си. Почти всички мебели са нейни. Едва ли ще поиска да се върне в своята жалка стая на Тависток Скуеър. Джулия си помисли, че с нейна помощ Том бе завързал много познанства. Той се държеше умно с новите си приятели, стараеше се да им бъде полезен, те нямаше да го изоставят. Но никак няма да му бъде лесно да води Ейвис навсякъде, където тя пожелае. Ейвис беше обиграна и продажна. Джулия не се съмняваше, че веднага щом парите му започнат да се свършват, тя ще престане да мисли за него. Трябва да си голям глупак, за да се хванеш на въдицата й. Ама че праведница! Съвсем ясно е, че го използва, за да получи роля в театър „Сидънс“, и още щом постигне това, ще му духне под опашката. При мисълта за това Джулия потръпна. Бе обещала на Том да вземе Ейвис Крайтън в „Модерни времена“, защото това се вписваше добре в мизансцена, който разиграваше, но всъщност не бе придала голямо значение на обещанието си. Пазеше в запас Майкъл, за да се възпротиви на това.

— Дявол да го вземе, Ейвис Крайтън ще получи ролята — произнесе на глас Джулия. Тя злобно се изсмя. — Бог вижда, че съм добра жена, но всяко нещо си има граници.