Съмърсет Моъм - Театър

— Не е съвсем така. Том не е просто счетоводител, баща му е купил част от фирмата и сега Том е младши съдружник.

— Да, и получава четиристотин лири годишно.

— Откъде знаете? — бързо попита Джулия.

Този път беше убедена, че Доли се смути.

— Вие ме накарахте да се обърна към неговата фирма във връзка с данъка върху общия доход. Един от главните съдружници ми съобщи този факт. Не е ли малко странно, че с тези пари е в състояние да плаща за жилище, да се облича така, както се облича, и да ви води в нощни клубове?

— Вероятно получава пари и от баща си.

— Баща му е адвокат в северната част на Лондон. Много добре ви е известно, че ако му е купил дял във фирмата, няма да му изпраща и пари.

— Да не би да си въобразявате, че аз го издържам? — попита Джулия и звънко се засмя.

— Аз нищо не си въобразявам, скъпа. Но хората го правят.

Джулия не хареса нито думите, които тя каза, нито начина, по който ги изрече. Но с нищо не издаде тревогата си.

— Каква глупост! Той е повече приятел на Роджър, отколкото мой. Аз, разбира се, излизам с него. Почувствах, че трябва да разнообразя живота си. Уморих се от еднообразието — само театъра и грижи за себе си. Това изобщо не е живот. В края на краищата ако сега не се повеселя, не виждам кога. Остарявам, Доли, няма какво да крия. Знаете какъв е Майкъл. Разбира се, той е душичка, но пък колко е скучен!

— Не повече, отколкото е бил през всичките тези години — отвърна Доли с леден глас.

— Струва ми се, че съм последната жена, която би могла да бъде обвинена в любовни връзки с момче, двадесет години по-младо от мен.

— Двадесет и пет — поправи я Доли. — На мен също би ми се струвало така. За съжаление вашият Том не е толкова внимателен.

— Какво искате да кажете?

— Обещал е на Ейвис Крайтън да й издейства роля в новата ви пиеса.

— Коя е тази Ейвис Крайтън?

— О, една моя позната — млада актриса. Хубава като картинка.

— Но той просто е едно глупаво момче. Предполагам, че се надява да убеди Майкъл. Знаете как Майкъл разпределя епизодичните роли.

— Той казва, че може да ви накара да направите всичко, което пожелае. Твърди, че играете по свирката му.

За щастие Джулия беше добра актриса. За миг сърцето й спря. „Как е могъл да каже такова нещо? Глупак! Нещастен глупак!“ Но тя тутакси се овладя и весело се засмя.

— Каква глупост! Не вярвам на нито една дума.

— Той е доста обикновен, простоват младеж. Нищо чудно, че целият шум, който вдигнахте около него, му е завъртял главата.

Джулия добродушно се усмихна и погледна Доли с невинни очи.

— Но, миличка, надявам се, не вярвате, че Том ми е любовник.

— Дори аз да не мисля така, бих била единствената в този град.

— Но кажете — мислите ли, или не?

Доли мълчеше. Известно време двете се гледаха право в очите. Сърцата им бяха черни от омраза, но Джулия все още се усмихваше.

— Ако се закълнете, че не ви е любовник, разбира се, ще ви повярвам.

Гласът на Джулия стана тих, тържествен и прозвуча дълбоко и искрено.

— Никога не съм ви лъгала, Доли, и вече съм твърде стара, за да започна. Давам ви честната си дума, че Том никога не е бил нищо повече за мен, освен приятел.

— Свалихте огромна тежест от душата ми.

Джулия знаеше, че Доли не й вярва и това беше известно на Доли. Тя продължи:

— В такъв случай, Джулия, окъпа, бъдете благоразумна заради самата себе си. Не се появявайте никъде вече с този младеж. Оставете го.

— О, не мога да го направя. Това ще бъде равносилно на признание, че хората са били прави, когато са злословили за нас. Съвестта ми е чиста. Мога да си позволя да държа главата си високо вдигната. Бих се презирала, ако в постъпките си се ръководех от злостни клюки.

Доли напъха краката си обратно в обувките, извади червилото от чантичката и начерви устните си.

— Какво пък, скъпа, не сте дете и знаете какво вършите.

Разделиха се хладно.

Но две или три фрази, произнесени от Доли, неприятно засегнаха Джулия. Не й излизаха от ума. Смущаващ беше фактът, че клюката бе много близо до истината. Но какво значение има всичко това? Милиони жени си имат любовници и това никого не вълнува. Та тя е актриса. Никой не може да очаква от една актриса да бъде образец на порядъчна жена.

„За всичко е виновна проклетата ми добродетелност. За всичко.“

Джулия си беше спечелила слава на изключително добродетелна жена, която не може да бъде засегната от езика на злословието, а сега репутацията й се бе превърнала в затвор, който сама си беше построила. Но това далеч не беше всичко. Какво е искал да каже Том с твърдението си, че играела по неговата свирка? Неговите думи дълбоко я бяха засегнали. Жалък глупак. Как е посмял? Не знаеше как да постъпи. Би искала да го нахока, но какъв смисъл би имало? Той щеше да отрече. Най-добре беше да запази мълчание. Бе отишла твърде далеч и трябваше да приеме нещата, каквито са. Няма смисъл да си затваря очите пред истината: Том не я обичаше. Беше станал неин любовник, защото това ласкаеше суетата му, даваше му достъп до много приятни неща и в крайна сметка го издигаше в собствените му очи.