Съмърсет Моъм - Театър

„Скъпи Том,

Тук има пари, които трябва да оставиш на слугите, тъй като няма да те видя сутринта. Дай три лири на иконома, една на камериерката, която ти почистваше и гладеше костюмите, и десет шилинга на шофьора.

Тя повика Иви и й нареди да каже на камериерката, която щеше да събуди Том сутринта, да му предаде плика. Когато слезе за вечеря, се чувстваше много по-добре. Докато се хранеха, двамата с Майкъл оживено разговаряха, след това седнаха да играят карти. Дори цяла седмица да си беше блъскала главата как най-силно да уязви Том, не би измислила нищо по-добро.

Но Джулия не можеше да заспи. Лежеше в леглото и чакаше Роджър и Том да се върнат. В главата й се промъкна мисъл, която прогони съня й. Възможно е Том да разбере колко лошо се е държал. И ако за миг се замисли за това, той ще осъзнае, че много я е огорчил, може би ще съжалява за това и когато се върнат и Роджър му пожелае лека нощ, ще се промъкне при нея. Ако направи това, тя всичко ще му прости. Навярно писмото е в кухненския килер, няма да е трудно да слезе долу и да го вземе обратно. Най-после пред къщата спря кола. Джулия светна лампата и погледна часовника си. Три часът. Чу как момчетата се качиха горе и всеки отиде в стаята си. Джулия чакаше. Запали нощната лампа до леглото, така че Том да може да вижда, когато отвори вратата й. Тя ще се престори, че спи, а когато той се приближи на пръсти до нея, бавно ще отвори очи и ще му се усмихне. Джулия чакаше. В нощната тишина тя чу как той си легна и загаси светлината. Една минута тя гледаше право пред себе си, след това вдигна рамене, отвори чекмеджето на нощното шкафче и взе от малко шишенце две таблетки приспивателно.

„Ако не заспя, ще полудея.“

Когато се събуди, минаваше единадесет. Сред писмата тя намери едно, което не беше дошло по пощата. Позна акуратния четлив почерк на Том и отвори плика. В него нямаше нищо, освен четири лири и десет шилинга. Джулия се почувства зле. Сама не знаеше какъв отговор да чака на снизходителното си писмо и оскърбителния си подарък. Не бе подозирала, че той просто може да го върне обратно. Предишния ден Джулия бе разтревожена и разстроена, искаше й се да го унижи, да го накара да изпита болка, но сега се изплаши, че е отишла твърде далеч.

„Все пак се надявам, че е дал нещичко на слугите“, промърмори тя, за да се ободри. Сви рамене. „Нищо, нека се опомни. Няма да е зле да разбере, че и аз мога да се разсърдя.“

Но през целия ден беше замислена. Когато вечерта отиде в театъра, там имаше пакет за нея. Още щом погледна адреса на подателя, разбра какво съдържа той. Иви попита дали да отвори пакета.

— Не.

Но щом като остана сама, Джулия сама го разтвори. В него имаше карфица за връзка и копчета за жилетка, и бисерни ръкавели, и часовник, и златна табакера — гордостта на Том. Всичко, което му бе подарила. И никакво писмо. Нито дума обяснение. Сърцето й спря, тя забеляза, че цялата трепери.

„Каква глупачка бях! Защо не се сдържах?“

Ударите на сърцето сега й причиняваха болка. Не бе в състояние да излезе на сцената, когато душата й се терзаеше от такава адска мъка. Щеше да играе ужасно. Каквото и да й струва, тя трябваше да говори с него. В къщата, където той живееше, имаше телефон с дериват в неговата собствена стая. Джулия набра номера. За щастие Том си беше у дома.

— Том!

— Да?

Той направи малка пауза, преди да й отговори, и гласът му звучеше раздразнено.

— Какво означава това? Защо си ми изпратил всички тези неща?

— Получи ли парите тази сутрин?

— Да. Абсолютно нищо не разбирам. Обидила ли съм те с нещо?

— О, не — отвърна той. — Разбира се, че ми е много приятно, когато с мен се държат като с жиголо. Разбира се, че ми е приятно, когато ми заявяват в лицето, че не мога да платя дори бакшиша на слугите. Дори се учудвам, че в плика не бе сложила пари за третокласния ми билет до Лондон.

При все че искаше да заплаче от болка и тревога и едва говореше, тя неволно се усмихна. Ама че беше глупавичък!

— Нима мислиш, че съм искала да те оскърбя? Ти ме познаваш достатъчно добре и трябва да разбереш, че такова нещо не ми е минавало през ума.

— Толкова по-зле. — „Проклета да съм!“, помисли си тя — не трябваше да приемам тези подаръци, не трябваше да заемам пари от теб.

— Не разбирам за какво говориш. Това е някакво ужасно недоразумение. След представлението ела да ме вземеш и ще се разберем. Всичко ще ти обясня.

— Отивам на вечеря при родителите си и ще остана да нощувам там.