Съмърсет Моъм - Театър

Не се сърдеше на Том, но беше дълбоко уязвена; сърдеше се на себе си, че бе загубила власт над собствената си личност. Но когато влезе в театъра, осъзна, че се отърсва от Том като от лош сън при събуждане. Тук, в своята гримьорна, отново стана господарка на самата себе си и всички събития от всекидневието изгубиха своята важност. Почти нищо нямаше значение, докато разполагаше с тази възможност да бъде свободна.

Така премина и втората седмица. Майкъл, Роджър и Том се наслаждаваха на живота. Къпеха се в реката. Оставаха четири дни. Оставаха три дни.

„Е, сега вече ще изтърпя докрай. Когато се върнем в Лондон, всичко ще се промени. Не бива да показвам колко съм нещастна. Трябва да давам вид, че всичко е наред.“

— Провървя ни, улучихме такова хубаво време — каза Майкъл. — А Том има успех, нали? Жалко, че не може да остане още една седмица.

— Да, много жалко.

— Мисля, че за Роджър е много хубаво да има такъв приятел. Съвършено нормален и чист английски младеж.

— О, да, съвършено нормален.

„Ах, какъв глупак! Ах, какъв глупак!“

— Просто ти прави удоволствие да ги гледаш как се хранят.

— О, да, имат завиден апетит.

„Господи, да се задавят дано!“

Том трябваше да пътува за Лондон с ранния влак в понеделник сутринта. Семейство Декстър, които имаха вила в Борненд, бяха поканили всички на обяд в неделя. Решиха да отидат дотам с моторна лодка. Сега, когато отпускът на Том беше свършил, Джулия се радваше, че нито веднъж и с нищо не бе издала раздразнението си. Беше уверена, че Том дори не се досеща каква болка й е причинил. Трябва да бъде снизходителна. В края на краищата той е само едно момче и ако искаме да бъдем точни — тя би могла да му бъде майка. Разбира се, беше жалко, че си е изгубила ума по него, но какво да се прави, от самото начало си бе казала, че той не трябва да чувства към себе си никакви претенции от нейна страна. В неделя не чакаха никого за вечеря. В тази последна вечер Джулия искаше да остане за малко насаме с Том.

Разбира се, това бе невъзможно, но биха могли все пак да се поразходят из градината.

„Интересно, дали е забелязал, че откакто е пристигнал в Теплоу, не ме е целунал нито веднъж?“

Можеха да се повозят на лодка. Колко божествено би било поне за няколко минути да се притисне в обятията му, това би я възнаградило за всичко.

У семейство Декстър се бяха събрали предимно актьори. Грейс Хардуил, съпругата на Арчи, играеше в музикални комедии и беше поканила куп хубавички момичета, танцьорки в оперетата, в която пееше. Съвсем естествено Джулия изигра ролята на примадона, която ни най-малко не важничи. Очарователно се усмихваше на девойките с обезцветени от перхидрол коси, статистки със седмична заплата от три лири. Мнозина носеха със себе си фотоапарати и тя любезно им разрешаваше да я снимат. Възторжено ръкопляскаше, когато Грейс изпълни своята знаменита ария под акомпанимента на самия композитор. Когато комедийната артистка изобрази Джулия в една от най-известните й роли, тя се смееше най-високо от всички. Беше много весело, шумно и безгрижно. Джулия искрено се забавляваше, но когато стана седем часът, тя без съжаление се приготви за тръгване. Докато горещо благодареше на домакините за приятната вечер, Роджър дойде при нея.

— Слушай, мамо, тук се е събрала цяла компания, която отива в Мейдънхед да вечеря и потанцува. Канят и нас с Том. Нали не възразяваш?

Кръвта нахлу в главата й. Тя не можа да се овладее и гласът й прозвуча твърде рязко.

— А как ще се върнете?

— Не се безпокой, всичко ще се нареди. Някой ще ни докара.

Джулия безпомощно погледна сина си. Нямаше какво да възрази.

— Ще бъде ужасно весело, мамо. Том страшно иска да отидем.

Сърцето й се сви. С огромен труд й се удаде да не му направи сцена.

— Добре, мили. Само не закъснявайте много. Помни, че Том трябва да стане по изгрев-слънце.

В това време при тях дойде Том и чу последните й думи.

— Наистина ли нямате нищо против? — попита той.

— Разбира се, не. Надявам се, че ще прекарате добре.

Тя весело се усмихна, но очите й бяха хладни.

— Радвам се, че момчетата си отидоха — каза Майкъл, докато сядаше в лодката. — Цяла вечност не сме оставали насаме с теб.

Джулия стисна зъби, за да не избухне и да му каже да си държи глупавия език зад зъбите. Черна ярост я задушаваше. Това беше последната капка. Цели две седмици Том не я забелязваше, дори не беше елементарно вежлив, а тя — тя се държеше като ангел. Коя жена би проявила такова търпение? Всяка друга на нейно място щеше да му заповяда да си обира крушите, ако не знае какво изисква елементарното приличие. Егоист, глупак, грубиян — ето какъв е той. Жалко, че утре сам заминава. С такова удоволствие би го изхвърлила през вратата с всичките му партушини. Как се осмеляваше да се държи така с нея, този нищожен счетоводител? Поети, членове на кабинета, перове на Англия с радост биха отменили най-важните си срещи, за да вечерят с нея, а той я захвърли и отиде да танцува с някакви си изрусени блондинки, които въобще не могат да играят. Явно той е един жалък глупак. Дума да не става за някаква благодарност. И последният му парцал бе купен със собствените й пари. А табакерата, с която толкова много се гордее, нима не му е пак подарък от нея? А пръстенът? О, не, това няма да му се размине току-така. Тя ще си разчисти сметките с него. И дори знае как. Познава най-уязвимото му място, знае как най-силно да го нарани. Ще го настъпи по мазола. Когато започна подробно да обмисля плана си за отмъщение, стана й малко по-леко. Нямаше търпение по-скоро да го изпълни и още щом се върнаха, тя се качи в спалнята си. Извади от чантичката си четири банкноти от по една лира всяка и друга от десет шилинга. Написа кратка бележка.