Съмърсет Моъм - Театър

— Тя е много хубавичка.

— Изглежда, днес ще бъде отвратително скучно.

— Надявам се, че Том няма да твърди същото — каза тя с такъв вид, като че ли това силно я безпокои.

Роджър не отговори.

Денят премина точно така, както си го представяше Джулия. Наистина тя почти не видя Том, но затова пък Роджър го виждаше още по-малко. Том много се хареса на семейство Денорънт. Обясни им как да избягнат огромния данък, който плащаха върху доходите си. С уважение слушаше министъра на финансите, когато онзи говореше за театър, и Арчи Декстър, когато той пък излагаше възгледите си за политическото положение. Джулия беше в отлична форма. Арчи Декстър притежаваше остър ум, неизчерпаем запас от театрални истории и удивителен дар да ги разказва и по време на обяда двамата с Джулия накараха цялата маса да се залива от смях, а след чая, когато играчите на тенис се умориха, уговориха Джулия (не може да се каже, че тя се съпротивляваше много) да достави на всички удоволствието и да изпълни своята пародия на Гладис Купър, Констанс Колие и Герти Лорънс 58 58 Естрадни артистки от онова време. — Б.пр. . Но Джулия не беше забравила, че Чарлс Теймърли е нейният най-предан и безкористен обожател, и привечер отдели няколко минути, за да се разходи заедно с него. Когато бе с Чарлс, не се стараеше да бъде нито весела, нито остроумна, тя бе мечтателна и нежна. Въпреки блестящия спектакъл, който бе играла през целия ден, изпитваше тъга. Когато с въздишки и недомлъвки тя даде на Чарлс да разбере, че животът й е пуст и въпреки успешната си кариера не може да не чувства, че е изпуснала нещо много важно, тя бе почти искрена. Колко често си спомня за вилата в Соренто, на брега на Неаполитанския залив… Прекрасна мечта. Може би там я бе очаквало истинското щастие, трябвало е само да протегне ръка. Бе постъпила глупаво. Какво са всички тези триумфи на сцената? Paglliaci 59 59 Клоуни (итал.). — Б.пр. . Хората не знаеха колко вярно беше това „Vesti la giubba…“ 60 60 Букв. „Облечи дрехите“ — начало на ария от операта на Леонкавало „Палячи“: „Смешните дрехи обличай отново, тълпата плаща, тя иска да се смее“. — Б.пр. и тям подобни. Тя е толкова самотна. Разбира се, не бе необходимо да говори на Чарлс, че сърцето й тъгува не за изгубените възможности, а защото някакъв си младеж предпочита да играе голф със сина й, вместо да се занимава с любов с майката.

После Джулия и Арчи Декстър се наговориха и след обяда, когато всички се събраха в гостната, без да предупредят никого и като започнаха с няколко нищо неозначаващи думи, двамата си устроиха такава ужасна сцена на ревност, като че ли бяха любовници. В първия момент останалите не се досетиха, че това е шега, но скоро взаимните им обвинения станаха толкова чудовищни и непристойни, че потънаха в общия кикот. След това двамата изиграха една импровизация — как пийнал джентълмен отмъква от Джърмин Стрийт някаква френска проститутка. После с невъзмутима сериозност показаха как мисис Алвинг от пиесата „Призраци“ се опитва да съблазни пастора Мендърз, докато малката аудитория се тресеше от смях. Завършиха с един номер, който често изпълняваха на театрални приеми и го бяха шлифовали до блясък. Това бе част от пиеса на Чехов, преведена на английски, но в особено патетичните места двамата започваха да дрънкат такива неща, че репликите звучаха съвсем на руски. Джулия извика на помощ целия си талант на трагичка, но произнасяше думите с такъв шутовски патос, че това създаваше неотразим комичен ефект. Тя вложи в изпълнението искрена душевна мъка, но с присъщото си чувство за хумор сама се присмиваше над нея. Зрителите се превиваха на столовете си, държаха се за корема, стенеха от неудържим смях. Може би това беше нейното най-добро представление, Джулия играеше за Том и само за него.

— Гледал съм Сара Бернар и Режан 61 61 Режан, Габриел (1857 — 1920) — френска актриса. — Б.пр. — каза министърът на финансите. — Гледам съм Дузе и Елън Тери, гледал съм мис Кендъл. „Nunc dimittis.“ 62 62 „Сега мога спокойно да умра“ (лат.). — Б.пр.

Джулия сияеща се отпусна в креслото и на един дъх пресуши чаша шампанско.

„Проклета да съм, ако не съм се справила с Роджър завинаги“, помисли си тя.

Но въпреки всичко, когато на другата сутрин слезе на закуска, момчетата бяха вече отишли да играят голф. Майкъл беше откарал семейство Денорънт в града. Джулия се чувстваше уморена. Когато Роджър и Том се върнаха за обяд, трябваше да направи усилие над себе си, за да се покаже весела. После тримата се отправиха към реката, но Джулия имаше чувството, че са я взели не защото им се иска, а защото не могат да избягнат това. Тя потисна въздишката си при мисълта как бе очаквала отпуска на Том. Сега броеше дните, които оставаха до края й. Когато най-после седна в колата и потегли за Лондон, почувства облекчение.