Съмърсет Моъм - Театър

Джулия се възмущаваше, че Том играе по свирката на едно хлапе, по-малко от него. Това говореше за неговата безхарактерност. Но тя обвиняваше не него; обвиняваше Роджър. Егоизмът му я отвращаваше. Е добре, той е все още много млад. Но безразличието му към всичко друго, освен към собствените му удоволствия говореше за неудържимо самолюбие. Беше нетактичен и невнимателен. Държи се така, като че ли и къщата, и слугите, и майка му и баща му съществуват само за негово удобство. На няколко пъти Джулия щеше да му отправи някоя остра дума, но пред Том не се осмеляваше да играе незавидната роля на майка, която наставлява сина си. При това, когато някой му се караше, Роджър приемаше изражението на дълбоко обидено дете, започваше да гледа като ранена кошута и човек чувстваше, че е бил жесток и несправедлив към него. Това довеждаше Джулия до ярост. Самата тя можеше да гледа по същия начин — Роджър бе наследил този неин поглед, тя неведнъж го бе използвала на сцената с огромен ефект и знаеше, че той абсолютно нищо не означава, — но когато виждаше същото изражение в очите на сина си, ужасно се разстройваше. Дори мисълта за това я караше да се разнежва. Внезапната промяна в чувствата й я накара да види истината — тя ревнуваше Том от Роджър, безумно го ревнуваше. Това откритие я потресе; не знаеше дали да се смее, или да се засрами. Няколко минути размишляваше.

„Хубаво ще го наредя!“

Нямаше намерение да допусне тази неделя да премине така както миналата. За щастие Том беше сноб. „Жената привлича мъжа със своя чар, а го задържа със собствените му пороци“, промърмори Джулия и си помисли: интересно, тя ли бе измислила този афоризъм, или си го бе припомнила от някоя пиеса.

Проведе няколко телефонни разговора. Покани за уикенда семейство Денорънт. По същото време Чарлс Теймърли гостуваше в Хенли на сър Мейхю Брайънстън, министъра на финансите. Той прие поканата и обеща да доведе и своя домакин със себе си. За да ги развлича — Джулия знаеше, че аристократите никак не се интересуват един от друг, когато се озоват сред артистичната бохема, както си въобразяваха, — тя покани и своя партньор на сцената Арчи Декстър, и хубавата му жена, която играеше под моминското си име Грейс Хардуил. Джулия не се съмняваше, че ако у дома й се появят маркиза и маркиз, в чието общество Том би могъл да се движи, и един министър от кабинета, на когото би му се приискало да направи впечатление, той няма да отиде да играе голф с Роджър или пък да гребе на реката цял следобед. В подобна компания Роджър ще заеме подобаващото му се място на ученик, на когото никой не обръща внимание, а Том ще види колко блестяща може да бъде тя, ако пожелае. Като предвкусваше победата си, Джулия стоически понесе следващите няколко дни. Тя почти не виждаше Том и Роджър, а когато имаше дневни представления, не се срещаше с тях по цял ден. Ако не играеха тенис или голф, двамата скитаха из околностите с колата на Роджър.

Джулия докара семейство Денорънт след представлението. Роджър бе легнал да спи, но Майкъл и Том ги чакаха за вечеря. Слугите също си бяха легнали и те се обслужваха сами. Джулия забеляза с каква стеснителна готовност Том се стараеше да предостави на семейство Денорънт всичко, от което се нуждаеха, как скачаше всеки път, когато трябваше да им услужи с нещо. Неговата вежливост изглеждаше малко досадна. Семейство Денорънт бяха скромна млада двойка и дори не подозираха, че титлите им биха могли да имат някакво значение, и Джордж Денорънт доста се смути, когато Том вдигна мръсната му чиния и му поднесе чиста за следващото блюдо.

„Според мен утре Роджър няма да има партньор за голф“, каза си Джулия.

Разговаряха до три часа през нощта и Джулия забеляза, че когато Том й пожелаваше лека нощ, очите му сияеха, но дали от любов или от шампанското — не можеше да каже. Той й стисна ръката.

— Каква чудесна вечер — възкликна Том.

Вече беше късно утро, когато Джулия, облечена в тънка муселинова рокля, излезе в градината в целия блясък на красотата си. Роджър седеше в шезлонга с книга в ръка.

— Четеш ли? — попита Джулия, като повдигна своите наистина прекрасни вежди. — Защо не играете голф?

Роджър изглеждаше намусен.

— Том каза, че е твърде горещо.

— Така ли? — попита тя с очарователна усмивка. — А пък аз се изплаших, че си сметнал за свой дълг да останеш и да позабавляваш гостите ми. Ще дойдат толкова много хора, че лесно ще минем и без твоята помощ. Къде са останалите?

— Не знам. Том се опитва да се докара пред Сесили Денорънт.