Съмърсет Моъм - Театър

Ако след четвърт час някой я видеше, такава спокойна и весела, само леко почервеняла, никога не би се досетил, че съвсем скоро е плакала толкова горчиво. Двамата изпиха по чаша уиски със сода, изпушиха по цигара, като се гледаха влюбено един друг.

„Той е душичка“ — мислеше си тя.

Хрумна й, че може да му достави удоволствие.

— На спектакъла тази вечер ще присъстват херцог и херцогиня Рикаби, а след това ще вечеряме заедно в „Савой“. Аз съм без кавалер. Но ти не искаш да дойдеш, нали?

— Ако пожелаеш, с удоволствие ще дойда.

Руменината, която се сгъсти до червено върху страните му, й подсказа колко е развълнуван от възможността да се срещне с такива високопоставени особи. Джулия не му каза, че семейство Рикаби биха отишли, където и да е само и единствено за да вечерят на чужда сметка. Том си взе подаръците обратно, наистина доста срамежливо, но все пак ги взе. Когато си тръгна, Джулия седна пред тоалетната масичка и се погледна в огледалото.

„Колко е хубаво, че мога да плача, без очите ми да се подуват“, каза си тя. Леко масажира клепачите си. „И все пак мъжете са толкова глупави!“

Беше щастлива. Сега всичко щеше да бъде добре.

Тя си бе възвърнала Том. Но някъде в дълбините на душата си изпитваше към него, макар и слабо презрение, задето бе такъв простодушен глупак.

По някакъв необясним начин кавгата им разруши бариерата между Джулия и Том и ги сближи още повече. Когато отново стана въпрос за жилището, Том не се съпротивляваше толкова силно. Изглежда, че след като се помириха и след като взе обратно подаръците и се съгласи да забрави дълга си към нея, той остана глух към гласа на съвестта си. Докато обзавеждаха апартамента му, двамата много се забавляваха. Жената на шофьора почистваше и готвеше закуската на Том. Джулия имаше ключ и понякога отиваше там, сядаше в гостната и чакаше Том да се върне от кантората. Два-три пъти в седмицата двамата вечеряха навън, танцуваха, след това вземаха такси и отиваха в апартамента му. Тази есен бе щастлива за Джулия. Пиесата, която играеха, се радваше на успех. Тя се чувстваше млада и пълна с енергия. Роджър трябваше да си дойде за Коледа, но щеше да остане у дома само две седмици, а след това да замине за Виена. Джулия знаеше, че той отново ще увлече Том, и реши да не се разстройва от това. Младостта съвсем естествено се привличаше от младостта и тя нямаше никакви причини да се вълнува, ако в продължение на няколко дни момчетата бъдат така погълнати един от друг, че Том забрави дори да мисли за нея. Сега тя здраво го държеше. Той се гордееше, че й е любовник, това го правеше по-самоуверен. Ласкаеше се да бъде толкова близък познат с мнозина повече или по-малко високопоставени особи, а това беше възможно само като дружи с нея. Ужасно искаше да стане член на някой добър клуб и Джулия подготвяше почвата за това. Чарлс никога нищо не й бе отказвал и тя не се съмняваше, че ако се заеме с тази работа с необходимия такт, ще го убеди да предложи Том за член на някой от своите клубове. Да харчи пари, без да мисли, също беше ново и възхитително усещане за Том; Джулия насърчаваше разточителството му. Беше си внушила, че той ще свикне с този живот и после ще разбере, че просто не може без нея.

„Разбира се, това няма да продължи вечно“, казваше си тя, „но когато всичко свърши, той ще има за какво да си спомня. И това ще му даде толкова много! Това ще го направи истински мъж.“

При все че Джулия си казваше, че връзката им не може да продължи вечно, все пак тя не разбираше защо да не продължи. С течение на времето Том ще остарее и разликата между тях няма да бъде вече толкова голяма. След десет-петнадесет години той няма да е толкова млад, а тя нямаше намерение да остарява. Беше им много добре заедно. Мъжете са роби на навиците си и това помага на жените да ги задържат. Джулия не се чувстваше и един ден по-възрастна от него и бе убедена, че той никога не се е замислял за разликата в годините им. Наистина веднъж се бе случило нещо, което я бе обезпокоило. Том, по риза, сресваше косите си пред тоалетната масичка. Джулия, съвсем гола, лежеше в леглото му в позата на Тициановата Венера — беше виждала тази картина в една вила, където бе гостувала. Чувстваше, че така изглежда прелестна и тъй като бе абсолютно убедена в това, не променяше позата си. Беше щастлива и доволна.

„Като в истински любовен роман“, мислеше си тя и бърза, лека усмивка се появи на устните й.

Том забеляза отражението й в огледалото, обърна се и без да каже дума, бързо метна чаршафа върху голото й тяло. Въпреки че го дари с нежна усмивка, нещо в нея се преобърна. Какво означаваше това — страхуваше се, че може да настине, или с присъщата на всеки англичанин стеснителност бе шокиран от голотата й? Ами ако, след като е задоволил младежкото си желание, му е станало противно да гледа стареещото й тяло? Когато се върна у дома си, Джулия отново се разсъблече и започна да изучава тялото си пред огледалото. Беше решила да не се щади. Погледна врата си — никаква следа от възрастта й, особено ако повдигне брадичката си. Гърдите й бяха малки и твърди, съвсем като на девойка. Коремът й — плосък, бедрата тесни, с много малко тлъстина по тях, но кой няма толкова; можеше да нареди на мис Филипс съвсем да я премахне. Никой не би казал, че краката й са лоши: дълги, стройни, добре оформени. Джулия прокара ръце по цялото си тяло: кожата й бе като кадифе без никакво петънце. Наистина под очите й се бяха прорязали няколко бръчици, но трябваше много внимателно да се вгледаш, за да ги забележиш; казват, че правят пластични операции, с помощта на които можеш да се избавиш от тях, това трябва добре да се разучи. За щастие косата й не побеляваше — колкото и добре да си боядисваш косите, от боята лицето загрубява, а нейните все още бяха запазили свежия си тъмнокестеняв цвят. Зъбите й също бяха съвсем наред.