Съмърсет Моъм - Театър

— Дявол такъв!

С едно движение само тя се добра до него, хвана го с две ръце за яката на разкопчаната му риза и го разтърси. Джими се опита да се освободи, но тя беше силна и при това разярена.

— Престани! Стига!

— Дявол такъв, мръсна свиня, подъл мерзавец!

Джими изви тялото си и силно я плесна по страната. Джулия инстинктивно го пусна и притисна ръка до лицето си — беше я заболяло. Заплака.

— Негодник! Мръсно куче! Да биете жена!

— Приказвай ги на друг, миличка. Нима не знаеш, че ако някой ме удари, дори и жена, аз винаги отвръщам на удара?

— Не съм ви докосвала.

— Едва не ме удуши!

— Заслужавате си го. О, господи, готова съм да ви убия.

— Хайде, седни, пиленце, а аз ще ти налея малко уиски, за да дойдеш на себе си. После всичко ще ми разкажеш.

Джулия се огледа за кресло, където ми могла да седне.

— Господи, истинска кочина. Защо не повикате някоя жена да почисти?

Със сърдит жест тя изблъска на пода книгите от креслото, хвърли се в него и заплака, сега вече съвсем сериозно. Джими й наля порядъчно количество уиски, добави малко сода и я накара да го изпие.

— Е, а сега обясни по какъв повод изигра тази сцена от „Тоска“?

— Майкъл заминава за Америка.

— Така ли?

Тя се изви и се освободи от ръката му, която бе преметнал през рамото й.

— Как сте могли? Как сте могли?

— Нямам нищо общо с това.

— Лъжете! Вероятно не знаете и това, че този подъл менажер се намира в Мидълпул? Всичко е ваша работа, не се съмнявам. Направили сте го нарочно, за да ни разделите.

— О, миличка, ти си несправедлива към мен. Наистина му казах, че може да вземе, който си иска член от трупата ми, с изключение на Майкъл Гослин.

Джулия не видя израза на очите му, когато произнасяше тези думи, в противен случай би се запитала защо има толкова доволен вид, като че ли му се бе удало да изиграе някому много лоша шега.

— Дори мен? — попита тя.

— Знаех, че не са му нужни актриси. Имат си ги достатъчно. Липсват актьори, които умеят да носят костюмите си и не плюят на пода в гостната.

— О, Джими, не пускай Майкъл. Не ще го преживея.

— Как мога да го спра? Договорът му с мен изтича на края на сезона. Тази покана е голяма възможност за него.

— Но аз го обичам. Искам го. Представете си, че в Америка някоя богата наследница се влюби в Майкъл?

— Ако любовта му към теб не го спре, прати го по дяволите.

Думите му отново я раздразниха.

— Мръсен, стар евнух, какво знаеш ти за любовта?

— Ох, тези жени — въздъхна Джими. — Ако се опиташ да легнеш с тях, наричат те мръсен стар сваляч, в противен случай казват, че си мръсен стар евнух.

— Ах, вие нищо не разбирате. Той е толкова потресаващо красив, жените ще започнат да се влюбват в него една подир друга, а той толкова лесно се поддава на ласкателства. Всичко може да се случи за две години.

— За две години?

— Ако го харесат, ще го оставят за още една година.

— Е, колкото до това, можеш да бъдеш спокойна. Ще се върне още в края на първия сезон, и то завинаги. Този менажер го видя само в „Кандида“. Единствената роля, в която е горе-долу сносен. Помни ми думата, няма да мине много време и ще разберат, че са сключили неизгодна сделка. Той ще се провали.

— Какво разбирате вие от актьори!

— Всичко.

— С радост бих ви извадила очите.

— Предупреждавам те, че ако се опиташ да ме докоснеш, този път няма да се отървеш само с лека плесница. Така ще те цапардосам по устата, че цяла седмица няма да можеш да се храниш.

— О, господи, не се съмнявам. И вие се наричате джентълмен?

— Само когато съм пиян.

Джулия се изкиска и Джими почувства, че най-лошото вече е отминало.

— Знаеш не по-зле от мен, че на сцената той не може да се мери с теб. Казвам ти — ти ще станеш най-великата актриса след мис Кендъл 41 41 Кендъл, Маргрет (1849 — 1935) — талантлива английска актриса, съпруга на английския актьор Уилям Кендъл. — Б.пр. . Защо ти е да се свързваш с човек, който винаги ще виси на шията ти като воденичен камък? Искате да имате собствен театър и той ще пожелае да бъде твой партньор. Майкъл никога няма да стане добър актьор.

— Той притежава красива външност. Мога да го извлека нагоре със собствени сили.

— Не бих казал, че си много скромна. Но тук грешиш. Ако искаш да пожънеш успех, не можеш да си позволиш да имаш за партньор някой, който не е на твоето равнище.

— Не ме интересува. По-скоро ще се омъжа за него и ще се проваля на сцената, отколкото да играя с друг, за да пожъна успех.