Съмърсет Моъм - Театър

Джулия не бе никак глупава. Не й бе нужно много време, за да разбере, че полковникът, при цялата си сдържаност, и мисис Гослин, при цялата си стеснителност, критично я наблюдават и оценяват. Мярна й се мисълта, че Майкъл я е довел при родителите си, за да я огледат. Но защо? Отговорът можеше да бъде само един и когато й мина през ума, сърцето й подскочи. Тя виждаше, че Майкъл беше доволен, че е направила добро впечатление. Джулия интуитивно разбра, че трябва да скрие актрисата в себе си и без никакво усилие, без никакво съзнателно намерение, просто защото чувстваше, че това ще се понрави, започна да играе ролята на простодушна, скромна и чистосърдечна девойка, която цял живот спокойно е живяла на село. Тя се разхождаше в градината с полковника и със затаен дъх го слушаше да й говори за грах и аспержи, помагаше на мисис Гослин да полива цветята и бършеше праха от безбройните украшенийца, с които гостната беше претъпкана. Джулия й говореше за Майкъл. Разказваше колко талантливо играе, колко е известен и хвалеше красотата му. Виждаше, че мисис Гослин много се гордее с него, а вътрешният й глас й подсказа, че на майката би се поправило, ако Джулия я накара да разбере по най-деликатен начин, като че ли е искала да го запази в тайна, но се е изтървала ей така, случайно, че е влюбена до уши в него.

— Разбира се, ние се надяваме, че той ще постигне успех — каза мисис Гослин. — Не бяхме много доволни, когато реши да се отдаде на театъра. Виждате ли, и по двете линии ние сме потомствени военни, но той за нищо друго не искаше и да чуе.

— Да, естествено, разбирам за какво говорите.

— Знам, сега всичко е по-различно, отколкото в дните на моята младост, но все пак той е истински джентълмен.

— О, знаете ли, сега с театър се занимават най-порядъчни хора. Съвсем не е така, както е било преди.

— Вероятно сте права. Толкова се радвам, че Майкъл ви доведе със себе си. Малко се вълнувах. Мислех, че ще носите много грим и… вероятно ще бъдете малко шумна. Но смея да твърдя — никой не би се досетил, че сте актриса.

„Оставаше и да се досети, дяволите да го вземат. Никой не би могъл да изиграе ролята на селска девойка така успешно, както аз през последните четиридесет и осем часа.“

Полковникът започна да си прави безобидни шеги с нея и понякога дори игриво я дърпаше за ухото.

— Не бива да флиртувате с мен, полковник! — възкликваше Джулия, като му хвърляше очарователен дяволит поглед. — Само защото съм актриса, вие си мислите, че можете да си позволите с мен какво ли не.

— Джордж, Джордж — усмихваше се мисис Гослин. След това, като се обръщаше към Джулия, добавяше: — Той винаги е обичал да флиртува с жените.

„Дявол да го вземе, всичко върви по мед и масло!“

Мисис Гослин й разказваше за Индия, колко било странно, че всички слуги са тъмнокожи, но обществото там било много приятно — само военни и индийски правителствени чиновници, и все пак у дома било по-добре и тя била много радостна, когато се завърнала в Англия.

Двамата с Майкъл трябваше да си тръгнат в понеделник, деня след Великден, защото същата вечер имаха представление, и в неделя след вечеря полковникът каза, че трябва да отиде в кабинета си, за да напише няколко писма. След малко мисис Гослин също стана от мястото си и отиде да поговори с готвачката. Когато останаха сами, Майкъл запуши с гръб към камината.

— Страхувам се, че тук не беше кой знае колко весело. Но се надявам, че не си скучала много?

— Беше божествено.

— Ти пожъна колосален успех пред родителите ми. Хареса им страшно много.

„Господи, толкова много се трудих“, помисли си Джулия и попита на глас:

— Откъде знаеш?

— Виждам. Татко казва, че си истинска лейди и че никак не приличаш на актриса, а мама твърди, че си много благоразумна.

Джулия наведе поглед, като че ли тези похвали бяха твърде преувеличени. Майкъл пресече стаята и застана пред нея. Изведнъж й се мярна мисълта, че сега той прилича на красив млад лакей, който моли да го вземат на служба. Беше необикновено развълнуван. Сърцето й щеше да изскочи.

— Джулия, скъпа, ще се омъжиш ли за мен?

През цялата тази седмица тя се питаше дали Майкъл ще й направи предложение, но сега, когато най-после бе сторил това, тя се почувства странно смутена.

— Майкъл!

— Не искам да кажа — веднага. Когато стъпим на краката си и имаме някакви конкретни надежди за бъдещето. Знам, че на сцената не мога да се меря с теб, но заедно ще се чувстваме по-добре, а когато открием собствен театър, няма да бъдем лош впряг. Та ти знаеш колко много ми харесваш. Искам да кажа, че никога не съм срещал жена, която може да се сравни с теб.