Съмърсет Моъм - Театър

Джулия изрече една нагла лъжа:

— Джими казва, че ще играя по-добре, ако завържа любовни отношения с някого.

— Не му вярвай. Той е просто един мръсен старик. Вероятно има предвид любов със самия него? Все едно да се твърди, че бих изиграл Марчбанкс по-добре, ако пишех стихове.

Толкова често разговаряха един с друг, че рано или късно неговите възгледи за брака щяха да й станат съвсем ясни.

— Мисля, че актьорът е просто глупак, ако се ожени млад. Толкова много са случаите, когато това безвъзвратно е погубвало кариерата му. Особено пък ако се ожени за актриса. Той става звезда, а тя виси като камък на шията му. Тя настоява да му бъде партньорка и ако той има собствена трупа, трябва да й дава главни роли, а в случай че ангажира някоя друга, тя му прави ужасни сцени. Това, разбира се, е неразумно и за една актриса. Винаги има опасност да й се роди дете и тогава тя трябва да се откаже от някоя превъзходна роля. Изчезва от очите на публиката за много месеци, а ти знаеш каква е публиката — ако не й се явяваш непрекъснато, забравя за твоето съществуване.

Брак? Какво я интересува бракът? Сърцето й преливаше, като погледнеше в дълбоките му ласкави очи, тя тръпнеше от мъчителен възторг, когато се любуваше на неговите блестящи кестеняви коси. С радост би му дала всичко, което той пожелае. Но тази мисъл нито веднъж не се бе промъкнала в красивата му глава.

„Разбира се, той ме харесва — казваше си Джулия. — Харесва ме повече, от която и да е друга, дори се възхищава от мен, но не го привличам като жена.“

Джулия правеше всичко възможно, за да го съблазни, само дето не легна в леглото му, и то по една-единствена причина — нямаше удобен случай. Започна да се опасява, че са се опознали твърде добре и че отношенията им едва ли биха могли да вземат друг обрат. Горчиво се укоряваше, защото не бе довела нещата докрай още в самото начало на познанството им. Сега Майкъл бе вече твърде искрено привързан към нея, за да й стане любовник. Джулия разузна кога е рожденият му ден и му подари златна табакера — вещ, която той искаше да притежава повече от всичко на света. Табакерата струваше много по-скъпо, отколкото Джулия можеше да си позволи, и Майкъл с усмивка я укори за нейното разточителство. Не се и досещаше с каква възторжена наслада тя харчи парите си за него. Когато настъпи нейният рожден ден, Майкъл й поднесе половин дузина копринени чорапи. Джулия веднага видя, че не са от най-добро качество. Горкото агънце, беше му трудно да се насили и да влезе в големи разноски, но тя се трогна толкова много от това, че въобще й е направил подарък, че не можа да се сдържи и се разплака.

— Колко си чувствителна, мишлето ми — каза той, но беше доволен и трогнат от сълзите й.

Спестовността му й изглеждаше привлекателна. Майкъл просто не можеше да пръска пари. Не беше стиснат, а чисто и просто не дотам щедър. Един или два пъти, когато бяха в ресторант, на нея й се стори, че не дава достатъчно бакшиш на сервитьора, но Майкъл не й обърна никакво внимание, когато тя се опита да му направи забележка. Даваше точно десет процента бакшиш и ако нямаше дребни пари и не можеше да даде точната сума, той си искаше рестото обратно.

— „Недей да даваш и да взимаш в заем“ — цитираше той Полоний 38 38 Става дума за реплика от наставническия монолог на Полоний към сина му Лаерт, когато го изпраща в Париж („Хамлет“). — Б.пр. .

Ако някой от членовете на трупата, оказал се временно в нужда, се опитваше да заеме пари от Майкъл, усилията му оставаха напразни. Но той отказваше толкова безхитростно, с такава сърдечност, че никой не му се обиждаше.

— Скъпи приятелю, бих бил щастлив да ти заема някоя и друга монета, но самият аз съм без пукната пара. Не мога да си представя как ще платя наема си в края на седмицата.

През първите месеци Майкъл беше толкова зает със собствените си роли, че нямаше възможност да забележи колко прекрасна актриса бе Джулия. Разбира се, той четеше пълните с хвалебствия по неин адрес критики във вестниците, но съвсем бегло, докато стигнеше до някой цитат, който се отнасяше лично до него. Беше доволен, когато го одобряваха, и не се разстройваше, когато го критикуваха. Бе твърде скромен, за да се възмущава от неблагоприятните критики.

— Вероятно наистина съм бил ужасен — казваше той.

Най-приятната черта в характера на Майкъл беше неговото добродушие. Невъзмутимо понасяше ругатните на Джими Лангтън. Когато след дългите репетиции нервите на другите актьори започваха да им изневеряват, той оставаше все така спокоен. С него беше просто невъзможно да се скараш. Един ден Майкъл седеше в залата и наблюдаваше репетицията на едно действие, в което самият той не вземаше участие. То завършваше със силна и трогателна сцена, в която Джулия имаше възможност да покаже своя талант. Докато приготвяха декорите за следващото действие, Джулия влезе в залата и седна до Майкъл. Той не й проговори и гледаше строго пред себе си. Джулия му хвърли удивен поглед. Не беше в неговия стил да не й се усмихне и да не й каже някоя приятелска дума. И тогава видя, че той стиска устни, за да не треперят, и че очите му са пълни със сълзи.