Съмърсет Моъм - Театър

„Нещастен глупчо! Защо говори всички тези нелепости?! Нима не разбира, че умирам от желание да се омъжа за него? Защо не ме целуне? Защо? Ще ми стигне ли кураж да му призная, че просто съм болна от любов по него?“

— Майкъл, ти си толкова красив. Кой може да откаже да се омъжи за теб?

— Мила!

„По-добре да стана. Той не се сеща да седне. Господи, колко пъти Джими го е карал да репетира тази сцена!“

Джулия се изправи и вдигна лице към него. Той я взе в обятията си и я целуна.

— Трябва да кажа на мама.

Пусна я и се отправи към вратата.

— Мамо, мамо!

След секунда полковникът и мисис Гослин влязоха в стаята. На лицата им сияеше щастливо очакване.

„Дявол да го вземе, всичко е било специално наредено!“

— Мамо, татко, ние се сгодихме!

Мисис Гослин заплака. Тръгна с неловката си тежка походка към Джулия, прегърна я и я целуна през сълзи. Полковникът горещо стисна ръката на сина си и като освободи Джулия от обятията на жена си, също я целуна. Той бе дълбоко трогнат. Тези излияния на чувства подействаха на Джулия и въпреки че се усмихваше щастливо, по страните й се стичаха сълзи. Майкъл със съчувствие наблюдаваше тази умилителна сцена.

— Какво ще кажете за бутилка шампанско, за да отпразнуваме това събитие? — попита той. — Изглежда, мама и Джулия съвсем се разстроиха.

— За дамите, бог да ги благослови — каза полковникът, когато напълниха чашите.

Сега Джулия разглеждаше фотографията, където се бе снела в булчинска рокля.

„Господи, какво плашило.“

Те решиха да запазят в тайна годежа си и Джулия не каза на никой друг, освен на Джими Лангтън, на две-три момичета от трупата на шивачката, която й подготвяше театралните костюми. Накара ги да й дадат дума, че ще мълчат, и не можеше да разбере как само след два дни всички в театъра знаеха за събитието. Джулия беше на седмото небе от щастие. Обичаше Майкъл още по-страстно отпреди и с радост би се омъжила за него на минутата, но благоразумието му се оказа по-силно. Те бяха само един актьор и една актриса от провинциален театър. Да се заемат със завоюването на Лондон като двойка, свързана с веригите на брака, би поставило на карта шансовете им за успех. Джулия му намекна съвсем ясно, както единствено тя бе способна на това, и по-ясно не можеше и да бъде, че е готова да му стане любовница, но той не се съгласи. Бе твърде порядъчен, за да се възползва от любовта й.

— „… че ако в бой свиреп не бих изложил за честта гърди, как бих обичал те?“ 39 39 Из стихотворението на английския поет Ричард Лъзлийс (1618 — 1658) „На Лукаста, преди да тръгна на война“. Превод Ал. Шурбанов. — Б.пр. — изрецитира той.

Майкъл бе уверен, че когато се оженят, горчиво ще съжаляват, че са започнали да живеят като мъж и жена още преди сватбата. Джулия се гордееше с принципите му. Той беше внимателен, ласкав, нежен, но твърде скоро започна да гледа на нея като на нещо привично, което се разбира от само себе си. По неговия маниер — приятелски, но някак небрежен — би могло да се помисли, че са женени вече много години. Но той проявяваше природната си доброта и благосклонно приемаше любовните й изблици. Джулия страшно обичаше да седи сгушена до Майкъл, неговата ръка обвиваше талията й, а лицето й се притискаше до неговото, а когато можеше да долепи копнеещата си уста до тънките му устни, тя изпитваше райско блаженство. И въпреки че когато сядаха така, Майкъл предпочиташе да обсъжда ролите им или бъдещите им планове, тя пак беше щастлива. Никога не й омръзна да се възхищава на красотата му. Когато говореше колко изящен е носът му, колко прекрасни са кестенявите му къдри, за нея бе сладостно да чувства, че ръката на Майкъл притиска по-силно талията й, а очите му излъчват нежност.

— Любима, ще стана суетен като паун.

— Но нали е просто глупаво да се отрича, че си красив като бог.

Всъщност Джулия говореше и мислеше така, защото й доставяше удоволствие, но не само заради това — тя знаеше, че и той с удоволствие слуша комплиментите й. Майкъл се отнасяше към нея с нежност и възхищение, беше му леко с нея, доверяваше й се, но Джулия знаеше, че той не е влюбен в нея. Утешаваше се с мисълта, че я обича дотолкова, доколкото може, и вярваше, че когато се оженят, нейната страст ще пробуди и у него ответна реакция. А засега призоваваше на помощ целия си такт и проявяваше максимална сдържаност. Знаеше, че не може да си позволи да му стане скучна. Знаеше, че не трябва да му е в тежест, че той никога не трябва да почувства някакво задължение спрямо нея. Майкъл можеше да я остави, за да отиде да играе голф или да закуси с някой случаен познат, но тя не му даваше да разбере и най-малко, че това и е неприятно. И понеже подозираше, че сценичният й успех засилва чувството му към нея, работеше като вол, за да играе добре.