Съмърсет Моъм - Театър

— Девственица ли си?

Джулия отново се изкиска.

— Това не ви засяга, но представете си — да.

— Така си и мислех. Е, ако това не е толкова важно за теб, защо не заминете за две седмици в Париж, когато закрием сезона? Той няма да тръгне по-рано от месец август. Може би тогава ще се успокоиш.

— Майкъл не иска. Не е такъв човек. Той е джентълмен.

— Дори висшите класи произвеждат себеподобни.

— Ах, нищо не разбирате! — надменно отвърна Джулия.

— Обзалагам се, че ти също.

Джулия не благоволи да отговори. Тя наистина се чувстваше твърде нещастна.

— Не мога да живея без него, чувате ли? Какво ще правя, когато замине?

— Ще останеш при мен. Ангажирам те за още една година. Събрах куп нови роли за теб и намерих актьор за ролята на първи любовник. Не актьор, а истинско откритие. Няма да повярваш колко е по-лесно да се играе с партньор, който ти откликва. Ще ти плащам дванадесет лири на седмица.

Джулия се доближи до него и изпитателно го погледна в очите.

— И нагласихте всичко това, за да ме накарате да остана при вас още един сезон? Разбихте сърцето ми, разрушихте целия ми живот само за да ме задържите в пършивия си театър?

— Кълна се, че не е вярно. Харесваш ми, аз ти се възхищавам, а работите ни през последните две години вървят от хубаво по-хубаво. Но, дявол да го вземе, такава подлост не бих извършил!

— Лъжеш, мръсен лъжец!

— Кълна се, че това е чистата истина.

— Тогава го докажете! — разпалено каза тя.

— Как мога да го докажа? Сама знаеш, че съм наистина порядъчен човек.

— Дайте ми петнадесет фунта седмично и ще ви повярвам.

— Петнадесет лири седмично? Знаеш колко печели трупата ни. Не мога. Е, добре… Но ще трябва да добавя трите лири от собствения си джоб.

— Не ми пука.

След две седмици репетиции Майкъл бе лишен от ролята, за която го бяха ангажирали, и трябваше да се шляе три-четири седмици, за да намерят нещо подходящо за него. Започна в пиеса, която не се задържа в Ню Йорк дори и месец. Изпратиха трупата на турне, но спектакълът се приемаше все по-лошо и трябваше да го свалят от репертоара. След поредното чакане Майкъл получи роля в историческа пиеса, която така подчертаваше красотата му, че никой не забеляза посредствената му и игра; с тази роли той завърши сезона. И дума не ставаше за подновяване на договора му. Менажерът, който го беше ангажирал, подхвърляше хапливо:

— Много бих дал, за да се разплатя с този Лангтън, кучия му син! Знаел е какво прави, като ми е подхвърлил такъв истукан.

Джулия редовно пишеше на Майкъл дълги писма, пълни с любовни излияния и клюки, а той й отговаряше един път в седмицата точно в четири страници, изписани с четливия му, акуратен почерк. Винаги се подписваше „с любов…“, но посланията му носеха по-скоро информативен характер. Въпреки това Джулия очакваше всяко писмо, примряла от нетърпение, и го препрочиташе безброй пъти. Писмата на Майкъл звучаха бодро и при все че не говореше почти нищо за театъра, а бе само споменал, че са му предложили лоши роли, а пиесите, в които е трябвало да играе, са под всякаква критика, в театралните среди всичко се узнава много бързо и Джулия дочу, че Майкъл не е имал никакъв успех.

„Това, разбива се, е свинство от моя страна“, мислеше си тя, „но слава богу, че се е провалил.“

И когато Майкъл съобщи деня, в който ще пътува обратно, Джулия не можеше да сдържи радостта си. Накара Джими така да състави програмата, че тя да може да отиде в Ливърпул и да посрещне Майкъл.

— Ако корабът закъснее, възможно е да остана да нощувам там — каза тя на Джими.

Той иронично се усмихна.

— Изглежда, си мислиш, че в суматохата на връщането ще ти се удаде да го съблазниш.

— Какво прасе сте!

— Хайде стига, миличка. Ето какво ще те посъветвам: накарай го да се насмуче, заключи го в стаята си и му кажи, че няма да го пуснеш, докато не те обезчести.

Но когато Джулия се приготви за тръгване, Джими я изпрати до гарата. Като я настаняваше във вагона, той я потупа по ръката.

— Вълнуваш ли се, скъпа?

— Ах, Джими, мили мой, безумно съм щастлива и се страхувам до смърт.

— Е, желая ти успех. И не забравяй: той не те заслужава. Ти си млада и хубава и освен това си най-добрата актриса в Англия.

След като влакът замина, Джими влезе в бюфета и си поръча уиски със сода. „Как този тъй наречен род човешки цял е глупости и грешки!“ 42 42 Из пиесата на Уилям Шекспир „Сън в лятна нощ“ — Б.пр. , въздъхна той. А в това време Джулия стоеше в купето и се оглеждаше в огледалото.