Съмърсет Моъм - Театър

„Устата ми е твърде голяма, лицето — твърде тежко, а носът — твърде месест. Слава богу, имам красиви очи и красиви крака. Не съм ли много гримирана? Майкъл не обича грим извън сцената. Но без руж съм доста бледа. Миглите ми са хубави. Дявол да го вземе, не съм чак толкова грозна.“

Тъй като до последния миг не знаеше дали Джими ще я пусне, Джулия не бе предупредила Майкъл, че ще то посрещне. Той беше учуден и искрено радостен да я види. Прекрасните му очи сияеха.

— Станал си още по-красив — каза Джулия.

— Ах, не говори глупости — засмя се той и я прегърна. — Нали можеш да останеш до вечерта?

— Мога да остана до утре сутринта. Запазила съм две стаи в „Аделфи“, за да си поговорим на воля.

— А не е ли твърде разкошно там?

— Хайде, стига, не се връщаш от Америка всеки ден, нали? Плюй на парите.

— Ти си една малка прахосница.

— Не знаех кога ще пристигна, затова писах на родителите си, че ще им съобщя с телеграма кога ще бъда в Челтнам. Ще им пиша, че пристигам утре.

Когато отидоха в хотела, Джулия покани Майкъл в своята стая, за да си поговорят на спокойствие. Седна в скута му, обви шията му с ръце и притисна бузата си до неговата.

— Ах, колко е приятно да се завърнеш отново у дума — въздъхна тя.

— Може и да не ми казваш това — отвърна той, без да се досети, че тя има предвид обятията му, а не Англия.

— Още ли ти харесвам?

— И още как!

Тя го целуна с любов.

— Не можеш да си представиш колко ми липсваше.

— Аз напълно се провалих в Америка — каза Майкъл. — Не исках да ти го пиша, за да не се разстройваш, сметнаха, че не ставам за нищо.

— Майкъл! — извика тя, като че ли не можеше да му повярва.

— Мисля, че съм твърде типичен англичанин за тях. Повече не ме искат. Така и предполагах, но все пак ги попитах съвсем проформа дали няма да продължат договора ми, а те отговориха — не, в никакъв случай.

Джулия мълчеше. Външно изглеждаше загрижена, но сърцето й се пръскаше от радост.

— Искрено да ти кажа, на мен ми е все едно. Америка не ми хареса. Безспорно това е удар по самолюбието ми, но какво друго ми остава? Да се усмихна и край. Ще го преживея някак си. Ако знаеше с какви типове трябваше да си имам работа! В сравнение с някои от тях Джими Лангтън е истински джентълмен. Дори да ме бяха помолили да остана, бих отказал.

При все че Майкъл се държеше, Джулия почувства, че е дълбоко уязвен. С какво ли не е трябвало да се примирява! Ужасно й беше жал за него, но в същото време, ах, какво облекчение чувстваше.

— Какви са плановете ти? — спокойно попита тя.

— Ще остана у дома известно време и ще обмисля всичко както трябва. А след това ще отида в Лондон и ще видя дали ще ми се удаде да получа роля.

Тя знаеше, че би било безполезно да му предлага да се върне в Мидълпул. Джими Лангтън нямаше да го ангажира.

— Нима не искаш да дойдеш с мен?

Джулия не вярваше на ушите си.

— Аз? Любими, ти знаеш, че с теб бих тръгнала накрай света.

— Договорът ти свършва в края на този сезон и ако имаш намерение да постигнеш нещо, време е вече да завоюваш Лондон. В Америка спестявах всеки шилинг. Наричаха ме скъперник, но аз просто не им обръщах внимание. Нося около хиляда и петстотин лири.

— Но как, по дяволите, успя, Майкъл?

— Е, не се разпусках много — усмихна се той щастливо. — Разбира се, с тези пари не ще успея да открия театър, но ми стигат, за да се оженя, искам да кажа, че ще има на какво да разчитаме, ако не получим веднага ангажимент или ако след това временно се окажем без работа.

На Джулия й трябваха няколко секунди, за да осъзнае думите му.

— Искаш да кажеш да се оженим веднага?

— Разбира се, това е рисковано, когато нямаме нищо определено занапред, но понякога си струва да рискуваш.

Джулия взе лицето му в дланите си и притисна устни до неговите. После дълбоко въздъхна.

— Любими, ти си великолепен, красив си като гръцки бог, но си най-големият глупак, когото познавам.

Вечерта отидоха на театър, а на вечеря поръчаха бутилка шампанско, за да отпразнуват срещата си и да вдигнат тост за своето бъдеще. Когато Майкъл изпрати Джулия до стаята й, тя повдигна лицето си към неговото.

— Искаш да ти пожелая лека нощ в коридора, така ли? Ще вляза за минута при теб.

— По-добре недей, любими — отвърна тя със спокойно достойнство.

Джулия се чувстваше като благородна девица, която трябва да спазва всички традиции на своя знатен и древен род. Чистотата й беше драгоценна перла. Чувстваше, че прави изключително добро впечатление. Майкъл беше истински джентълмен, и, дявол да го вземе, на нея й приличаше да се държи като истинска лейди. Джулия беше толкова доволна от собствената си роля, че когато влезе в стаята си и захлопна вратата по-силно, отколкото бе нужно, започна да се разхожда напред-назад, като благосклонно кимаше наляво и надясно с глава на своите раболепни васали. Протегна бялата си като лилия ръка, като че ли подаваше за целувка на своя треперещ стар иконом (като бебе често я бе люлял на коленете си), и когато той притисна бледите си устни към ръката й, тя почувствува, че нещо капна на кожата й. Сълза.