Съмърсет Моъм - Театър

Продължаваха да живеят в малкия апартамент, който бяха наели още като пристигнаха в Лондон. При все че в последно време Джулия печелеше доста, струваше им се, че няма смисъл да се местят, докато Майкъл е все още в армията. Но тъй като очакваха бебето, жилището им безусловно бе твърде тясно. Джулия огледа една къща на Риджънтс Парк и много я хареса. Пожела да се премести там отрано с оглед на раждането.

Прозорците на къщата гледаха към градината. Над етажа, където се намираха гостната и столовата, имаше две спални, а на втория етаж — още две стаи, които биха могли да се използуват като занималия и спалня за детето. Майкъл хареса всичко, дори цената му се стори умерена. През последните четири години Джулия печелеше толкова повече от него, че предложи да мебелира къщата за своя сметка. Те разговаряха в една от спалните.

— Мога да поставя в своята спалня онова, което имаме — каза тя. — А за теб ще купя от Мейпъл една хубава гарнитура.

— Не искам да давам много пари за моята стая — усмихна се той, — едва ли ще я ползвам толкова често.

Майкъл обичаше да спи в едно легло с нея. Без да бъде страстен, той беше нежен и чувстваше животинска наслада да я усеща до себе си. Много години това й доставяше най-голяма радост. Сега самата мисъл я раздразни.

— О, не съм уверена, че можем да си позволим тези глупости, докато не се роди бебето. Дотогава ще се наложи да спиш сам.

— Не съм мислил за това. Ако смяташ, че така ще бъде по-добре за детето…

Майкъл се демобилизира в деня, в който свърши войната, и веднага получи ангажимент. Върна се на сцената много по-добър актьор, отколкото беше. Безгрижните маниери, които бе получил в армията, изглеждаха много ефектни на сцената. Непринуден, сложен като спортист, винаги весел, с лека усмивка и искрен смях, той беше много подходящ за комедии. Високият му глас придаваше особена пикантност на фриволните реплики и при все че като любовник не беше убедителен, можеше да предложи сърцето и ръката си като на шега и да се обясни в любов, като че ли се надсмива над себе си, и така да изобрази любовен пазарлък, че да хвърли публиката във възторг. Майкъл никога не се опитваше да играе някой друг, освен себе си. Специализира се в роли на мъже, които се наслаждават на живота, богати нехранимайковци, джентълмени картоиграчи, гвардейци и млади безделници, нелишени от привлекателност. Менажерите го обичаха. Майкъл работеше усърдно и се подчиняваше на указанията. Главното за него беше да получи роля, но каква — нямаше значение. Упорито се домогваше до възнаграждение, което мислеше, че заслужава, но ако не му се удадеше, предпочиташе да се съгласи с по-малко, отколкото да стои без работа.

Майкъл внимателно кроеше плановете си. През зимата, веднага след войната, се разрази епидемия от инфлуенца. Родителите му умряха. Той получи в наследство около четири хиляди лири и тази сума, заедно със спестяванията му и парите на Джулия, увеличаваше техния капитал на почти седем хиляди. Но наемите на театралните салони чудовищно се бяха покачили, нараснали бяха заплатите на актьорите и на сценичните работници и вече бяха нужни много повече пари, за да открият собствен театър. Капитал, който до войната бе почти достатъчен за това, сега доникъде не можеше да стигне. Оставаше един изход — да се намери някой богаташ, който да им стане съдружник, така че един или два неуспеха да не ги извадят от строя. Говореше се, че винаги може да се намери някой балама, който да подпише чек за доста голяма сума за някоя нова пиеса, но когато се стигнеше до същността на въпроса, ставаше ясно, че главната роля в пиесата ще трябва да играе някоя хубавелка, която богаташът покровителства, и че парите ще бъдат дадени само при това условие. Преди години Майкъл и Джулия често се шегуваха, че някоя богата старица би трябвало да се влюби в него и да му помогне да открие свой театър, но той отдавна вече беше разбрал, че нито една богата жена не ще се съблазни от млад актьор, чиято жена е също актриса и на която той е верен до гроб. Все пак те намериха жена с пари, при това съвсем не стара, жена, която се интересуваше не от Майкъл, а от Джулия.

Мисис Дьо Вриз беше вдовица. Тази ниска, пълна, малко мъжка жена с красив еврейски нос, красиви еврейски очи, неудържима енергия, експедитивна и в същото време неуверена в себе си, обожаваше театъра. Когато Джулия и Майкъл решиха да опитат късмета си в Лондон, Джими Лангтън, при когото тя идваше в трудни моменти, тогава, когато театърът беше пред закриване, им даде препоръчително писмо до нея с молба да им помогне с каквото може. Мисис Дьо Вриз беше гледала Джулия в Мидълпул. Тя устрои няколко вечери, за да запознае младите актьори с театралните менажери, и ги покани в своя великолепен дом близо до Гилфърд, където двамата се наслаждаваха на такъв разкош, какъвто дори не бяха сънували. Майкъл никак не й хареса. Джулия се възхищаваше на цветята, които Доли дьо Вриз изпращаше в апартамента й и в гримьорната й, беше във възторг от нейните подаръци: чантички, несесери, огърлици от полускъпоценни камъни, брошки, но не показваше, че се досеща на какво се дължи щедростта на Доли, и я приемаше изключително като израз на нейното възхищение от таланта й. Когато Майкъл замина на война, Доли настояваше Джулия да се премести при нея, в дома й на Монтегю Скуеър, но Джулия с огромна благодарност отказа, при това в такава тактична форма, че като въздъхна и пророни сълза, Доли започна да й се възхищава още повече. Когато се роди Роджър, Джулия я покани да му стане кръстница.