Съмърсет Моъм - Театър

Джулия с удивление откри, че изпитва жалост към Майкъл, защото е престанала да го обича. Тя бе добра жена и разбираше какъв жесток удар би било за самолюбието му, ако само заподозре колко малко означава за нея. Продължаваше да го ласкае. Забеляза, че от известно време Майкъл съвсем спокойно изслушва хвалебствените й реплики за изтънчения му нос и красивите му очи. Джулия се забавляваше малко, като го виждаше как поглъща и най-неделикатния комплимент. Започна да го ласкае твърде грубо. Погледът й все по-често се спираше на тънките му устни. Те ставаха все по-тънки и когато остарееше, устата му щеше да се превърне в тясна бездушна рязка. Пестеливостта на Майкъл, която на младини изглеждаше забавна и дори трогателна, сега й вдъхваше отвращение. Когато някой актьор се окажеше в беда, а това се случваше често с актьорите, той можеше да се надява на съчувствие и добра дума, но никога на малко пари. Самият Майкъл се смяташе дяволски щедър, когато се разделеше с някоя гвинея, а банкнота от пет лири за него беше върхът на разточителството. Скоро разбра, че Джулия харчи много за домакинството и под предлог, че иска да я избави от грижите, взе нещата в свои ръце. След това нищо не се пропиляваше. Пресмяташе се всяко пени. Джулия не разбираше защо прислужниците все още не са ги напуснали. Очевидно, защото Майкъл се държеше внимателно към тях. Със своята дружелюбност, със сърдечното си и приветливо отношение той ги караше да му угаждат, а готвачката оставаше доволна точно колкото него, ако откриеше месар, от когото можеше да купи кило месо с едно пени по-евтино, отколкото другаде. Джулия не можеше да сдържи смеха си, като си помислеше каква пропаст лежи между него, със страстта да икономисва, и разпуснатите прахосници, които толкова добре изобразяваше на сцената. Бе уверена, че Майкъл не е способен на щедър жест, но ето че сега като че ли това беше най-естественото нещо на света — той се оттегляше в сянка, за да й даде възможност да блесне. Джулия бе толкова дълбоко трогната, че не можеше да говори. Горчиво се укоряваше за всички лоши мисли, които в последно време бяха минали през главата й.

Поставиха пиесата и тя има̀ успех. След това продължиха да поставят пиеси всяка година. Майкъл ръководеше театъра по същия начин и със същата пестеливост, както и своя дом, като извличаше всяко пени от онези спектакли, които имаха успех, а когато спектакълът се провалеше, което естествено се случваше понякога, загубите им не бяха чак толкова големи. Майкъл се ласкаеше от мисълта, че в цял Лондон не ще се намери театър, където да харчат толкова малко пари за поставянето на някоя пиеса. Той проявяваше огромна изобретателност, променяше нещичко в старите декори и ги правеше нови, а като използваше мебелите от склада в различни комбинации според случая, нямаше нужда да наема нови мебели за всяка постановка. Те си спечелиха репутацията на смел и инициативен театър, защото Майкъл беше готов да рискува и да постави пиеса на някой неизвестен автор, за да има възможност да заплати високите хонорари на известните. Той издирваше актьори, които са нямали случай да си създадат име и затова не претендираха за високо възнаграждение. По този начин направи някои много доходни открития.

След три години положението им се стабилизира толкова много, че Майкъл можа да вземе пари от банката, за да плати наема за един току-що построен театър. След продължителни дебати решиха да го нарекат театър „Сидънс“. Пиесата, с която откриха сезона, се провали, същото се случи и със следващата. Джулия се изплаши и получи депресия. Реши, че новият театър носи нещастие и че самата тя е омръзнала на публиката. Тъкмо тогава Майкъл се оказа на висота. Беше невъзмутим.

— В нашата работа всичко се случва — днес добро, а утре лошо. Ти си най-добрата актриса в Англия. В трупата има само трима, които носят пари в касата, независимо от това каква е пиесата, и ти си една от тях. Е, два пъти се провалихме. Но следващата пиеса ще се приеме възторжено и тогава ще си възвърнем всички загуби с лихвите им.

Щом като почувства, че е стъпил здраво на крака, Майкъл се опита да откупи акциите на Доли дьо Вриз, но тя не искаше и да чуе за това, а хладният му тон въобще не я трогваше. Най-после Майкъл беше срещнал достоен противник. Доли не виждаше никакви основания да изтегли своята част от предприятието, което очевидно процъфтяваше, а участието й в него й позволяваше да бъде по-близо до Джулия. И ето сега, като събра мъжество, той отново се опита да се избави от нея. Доли с негодувание се отказа да ги изостави в беда и в края на краищата Майкъл махна с ръка. Утешаваше се с мисълта, че може би Доли ще остави една закръглена сума на своя кръщелник Роджър. Тя си нямаше никого, освен някакви племенници в Южна Америка, а само като я погледнеше, човек разбираше, че Доли страда от високо кръвно налягане. Нещо повече — засега на Майкъл му беше твърде удобно да използва нейната извънградска къща край Гилфърд, когато си поиска. Това им спестяваше разходите по поддържането на тяхна собствена вила. Третата пиеса има̀ голям успех и Майкъл, естествено, припомни на Джулия какво й бе казал — ето че е бил прав. Говореше така, като че ли цялата заслуга е само негова. Джулия за малко не съжали, че и тази пиеса не се е провалила, както и предишните две — толкова й се щеше да му натрие носа. Неговото самомнение беше нечувано. Разбира се, не можеше да се отрече, че бе посвоему умен, не, по-скоро хитър, но не чак толкова, колкото си въобразяваше. Нямаше нещо в света, което според него да не разбираше по-добре, от когото и да е друг.