Съмърсет Моъм - Театър

Сърцето на Джулия силно заби.

— О, Майкъл не е трябвало да ви моли за това. Аз не желая. Вие и без това направихте толкова много за нас.

Доли се наведе и целуна Джулия в устата. Гласът й беше по-нисък от обикновено и леко трепереше.

— Ах, любов моя, нима не знаете, че за вас бих направила всичко на света? Ще бъде прекрасно! Това така ще ни сближи и аз толкова ще се гордея с вас!

Чуха, че Майкъл идва по коридора, като си подсвирква с уста. Когато той влезе в стаята, Доли се обърна към него и огромните й очи бяха пълни със сълзи.

— Казах й.

Майкъл не можеше да сдържи радостта си.

— Това се казва жена! — Седна на другия край на леглото и хвана Джулия за ръката, която Доли току-що бе пуснала. — Е, какво ще кажеш, Джулия?

Тя замислено го погледна.

„Vous l’avez voulu, Georges Dandin.“ 44 44 „Ти сам поиска това, Жорж Данден“ (фр.) — фраза от комедията на Молиер „Жорж Данден, или измаменият съпруг“. — Б.пр.

— Какво е това?

— Молиер.

Още щом договорът за съдружие бе подписан, Майкъл нае театъра за есенния сезон, назначи и агент по рекламата. Във вестниците бяха изпратени кратки съобщения за откриването на новия театър, а Майкъл заедно с агента подготви за пресата своето интервю и това на Джулия. В седмичниците се появиха снимките им — поотделно, двамата заедно и тримата с Роджър. Те се рекламираха като семейство и искаха да извлекат от това колкото е възможно повече. Не бяха още решили с коя от трите пиеси би било най-добре да започнат. И ето че един следобед, когато Джулия седеше в спалнята си и четеше роман, Майкъл влезе с ръкопис в ръка.

— Погледни, искам още сега да прочетеш тази пиеса. Агентът току-що я е изпратил. Мисля, че е за чудо и приказ. Веднага трябва да дам отговор.

Джулия отмести романа.

— Сега ще се заема с нея.

— Аз съм долу. Обади ми се, когато свършиш, и ще я обсъдим заедно. Тук има изумителна роля за теб.

Джулия четеше бързо, пропускаше сцените, които не я интересуваха, като съсредоточаваше цялото си внимание върху ролята на главната героиня — та нали тя щеше да я изпълнява. Като прелисти и последната страница, тя позвъни със звънчето и каза на камериерката си (която беше и шивачка на костюмите и) да извести Майкъл, че е готова.

— Е, какво мислиш?

— Пиесата е хубава. Безспорно ще има успех.

Той долови някакво съмнение в гласа й.

— Но какво има? Ролята е чудесна. Можеш да я изиграеш по-добре от всеки друг. Наситена е с комедийни ситуации и с колкото щеш душевни преживявания.

— Ролята е чудесна, не споря. Смущава ме мъжката роля.

— Тя също не е лоша.

— Да, но героят е на петдесет години, а ако го направиш по-млад, ролята ще изгуби от солта си. А и не ти подхожда да играеш възрастен човек.

— Права си, нямам никакво намерение да изпълнявам тази роля. За нея става само един актьор — Монти Върнън. И ние ще си го вземем. А аз ще играя Джордж.

— Но това е много малка роля. Защо ти е?

— А защо не?

— Мислех, че откриваме собствен театър, за да можем и двамата да играем главните роли.

— О, пукната пара не давам за това. Ако в пиесата има роля, достойна за теб, аз не влизам в сметката. Може би в следващата пиеса ще ми провърви повече.

Джулия се изтегна в креслото и по лицето й започнаха да се стичат сълзи.

— Ах, каква съм свиня!

Майкъл се усмихна. Усмивката му беше обаятелна както преди. Той се приближи до нея и коленичи от едната й страна, прегърна я.

— Боже мой! Какво се е случило с моето момиче?

Като го гледаше в този миг, Джулия съвсем не можеше да разбере какво е извиквало преди такава безумна страст в нея. Сега мисълта за интимни отношения с него я отвращаваше. За щастие Майкъл много харесваше спалнята си, която му бе подредила. Сексът никога не беше нещо важно за него и той дори изпитваше облекчение, като виждаше, че Джулия повече не предявява никакви претенции към него. Той с удоволствие си мислеше, че раждането я е успокоило, надяваше се, че е така, и само съжаляваше, че това не се бе случило малко по-рано. Един-два пъти се опита, повече от любезност, отколкото по някоя друга причина, да възобнови съпружеските им отношения, но Джулия винаги се извиняваше с умора, неразположение или пък с това, че ще играе в две представления на другия ден, да не говорим за пробата, която щяла да има сутринта. Майкъл приемаше всичко съвсем спокойно. С Джулия вече можеше да се живее много по-лесно, тя не му правеше никакви сцени и той се чувстваше по-щастлив отпреди. Беше сполучил в брака. Когато наблюдаваше другите двойки, не можеше да не види колко му е провървяло. Джулия беше славна жена и умна колкото сто дявола, с нея можеше да се говори за всичко. „Най-добрият другар, когото някога съм имал, кълна ви се.“ Той не се стесняваше да признае, че по-скоро би прекарал деня само с нея и никой друг, отколкото да играе голф.